ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


Шефът на Ryanair влиза в един бар ...

Историята разказва как веднъж, след като пристигнал в Манчестър, Майкъл О'Лиъри решил да посети пъба към хотела, в който се настанал. О'Лиъри се изправил на бара и поръчал халба "Гинес".

Бармънът кимнал и му казал просто: "Това ще Ви струва един паунд, господин О'Лиъри."

Донякъде изненадан О'Лиъри отговорил: "Но това е много евтино" и подал парите.

"Е, опитваме се да изпреварим конкуренцията. Освен това раздаваме безплатна бира всяка сряда от 6 до 8 вечерта. И имаме най-евтината бира в цяла Англия", отговорил му барманът.

"Това е забележителна цена!", възкликнал О'Лиъри.

Барманът обаче продължил: "Виждам, че си нямате чаша, в която да ви сипем бирата, така че вероятно ще ви е необходима една от нашите. С това цената става 3 пануда".

О'Лиъри се намръщил, но платил, без да казва нищо. Той взел чашата си и тръгнал да си избере маса, на която да седне.

"Вие искате да седнете!" - възкликнал барманът. - "Това ще Ви струва още 2 паунда. Ако изберете да си резервирате мястото предварително, цената остава само един паунд."

След това продължил малко по-тихо: "Мисля, че може да сте твърде голям за този стол. Мога ли да Ви помоля да седнете в тази рамка, за да преценим габаритите ви?"

Шефът на Ryanair се опитал да седне, но рамката била твърде малка и когато не могъл да се измъкне от нея, се оплакал на бармана: "Никой няма да се побере в тази малка рамка!".

"Опасявам се, че ако не можете да се поберете в рамката, ще трябва да платите допълнителна такса от 4 паунда за вашето място", отговорил барманът.

О'Лиъри изпсувал тихичко под носа си, но платил. В този момент барманът отново заговорил: "Виждам, че сте донесли лаптоп си със себе си. Тъй като това не е било предварително заявено, това ще ви струва още 3 паунда."

Майкъл О'Лиъри вече бил толкова раздразнен, че се върнал на бара, ударил халбата си в тезгяха и извикал: "Това е абсурдно, искам да говоря с мениджъра".

"Виждам, че искате да използвате тезгяха" - спокойно казал барманът - "Това ще струва още 2 паунда."

Лицето на О'Лайъри почервеняло от ярост. "Знаеш ли кой съм аз?", изкрещял той.

"Разбира се, че знам господин О'Лиъри", отговорил мъжът зад бара.

"Достатъчно! Какъв е този хотел?! Аз влязох да изпия едно питие на спокойствие, а вие се отнасяте с мен така. Настоявам да говоря с мениджъра!", изръмжал възмутено собственикът на Ryanair.

"Ето Ви имейл адреса му. Ако желаете, можете да се свържете с него между 9.00 и 9.01 часа всяка сутрин от понеделник до вторник на този безплатен телефон. Таксата е само 1 паунд за секунда или част от нея...", отговорил все така спокойно барманът.

Съвсем възмутен Майкъл О'Лиъри възкликнал: "Никога повече няма да посетя този скапан бар!"

"Разбира се, господине, но помнете, че все пак ние сме единственият хотел в Англия, който предлага бира на цена от 1 паунд за халба."

54 прегледано

МОЕТО ГОЛЯМО ЛЯТНО ОТСЛАБВАНЕ
Най- обичам някой да ми обяснява колко лесно се отслабвало лятото. Имам разни превзети приятелки - една през друга се тръшкат, че лятото не можели да ядат. Горещо било, не ти било до ядене – на кого, въобще, му се ядяло в тая жега?? (АЙДЕ ПОЗНАЙТЕ ОТ ТРИ ПЪТИ).
Едната сутрин пиела смути от целина – много, така, хубаво я разхлаждало, а и озарявало околочния контур (тъй като не знам дали имам околоочен контур, камо ли озарен, не мога да споря с нея и си мълча като пън).
Другата пък на обед пийвала по един таратор, НО САМО В ЧАША – в никакъв случай в купичка, камо ли пък в тенекиена паничка. Това с чашите е от тези, новите моди – като чехлите с пухчета и белите летни ботуши. С нетърпение чакам момента, в който тараторът ще се пие от колби – ще седя, ще гледам всички, които се наливат с таратор от епруветка, и околоочният ми контур ще се озарява от самосебе си.
А вечерята? Имало вечеря, разбира се, как да нямало – всичките ми приятелки вечер хапват един домат с МАЛКО сирене. Ключовата дум е „хапват“ - в смисъл, че отхапват четвърт домат, дъвчат 17 минути, изплюват семките, за да не им натоварят стомасите, бучват 7 грама сирене и казват „ОХ, НАДУХ СЕ, ПРОСТО ТАЗИ ВЕЧЕР ВЕЧЕ ПРЕКАЛИХ, ТО БИВА, БИВА ЛАКОМИЯ....“, и започват да лочат вино.
И ей така, неусетно, моите приятелки отслабват заради жегите.
Което е много интересно, защото на мен жегите пък ми действат точно обратното – все така искам да изям всичко, което видя, без значение дали кодът за времето е оранжев или жълт. Аз просто съм от тези хора, които ядат без значение какви са метеорологичните условия, нивото на река Дунав и международното положение. Ето, сега новината, че Ким Чен Ун иска да хвърля балистични ракети по Съединените северноамерикански щати така ме разстрои, че от вълнение си натъпках в устата осем палачинки. Последната малко трудно, наистина, но я изядох.
За да се спра с тази вакханалия, престанах да пазарувам от кварталния супермаркет и минах на онлайн пазаруване – прочетох, че това помагало за отслабването, защото не ходиш между храните и не ги заливаш в лакомите си лиги. Друго било да си купиш 1 килограм броколи и 5 пилешки флейки онлайн и да чакаш да ти ги донесат вкъщи (по мое мнение може и да не чакаш да ти ги донесат – те са толкова безвкусни, че е все едно дали ще ги ядеш или няма да ги ядеш). Нямало спонтанно купуване на кутии със сладолед, пухкав хляб, който да си тъпчеш в устата още в магазина, и пет-шест шоколада – така, за всеки случай!
И така, започнах да си пазарувам онлайн с надеждата рязко да свия потреблението на въглехидрати и да се съсредоточа върху магданоза и горчицата.
И какво?
Ще ви кажа какво - пълен провал!
Отварям сайта. И какво, смятате, е първото, което ме блъска в озарения ми околоочен контур?
ПРОМОЦИЯ НА СЛАДОЛЕДИ! ХИЛЯДИ! Колко авангардно – да рекламират сладолед през лятото!
Шоколадов. Сметанов. В чашка, във фунийка.НА КЛЕЧКА.
Опитах с техника на самоубеждаване.Представи си, че това е селъри, бе, жена. Представи ли си го? (Не, естествено, я вие си представете, че сладоледът е СЕЛЪРИ).
Добре, представи си, че е ГРАХ. ГРАХ ВЪВ ФУНИЙКА – кой, за Бога, би си поръчал грах на клечка или във фунийка??
Три добавени кутии сладолед в количка.
Продължавам нататък, правейки се, че не виждам изписаното на екрана.
БИРА. Боже, тези продължават с оригиналността си! СТУДЕНА БИРА през август - кой би предположил??
Вземи тия шест радлера. Ми толкова хубаво е нарисуван този лимон, как да не ги купиш?
Отнякъде зазвучава радио „Гузна съвест“. Специален поздрав за нашата почти глуха слушателка, поръчала си осем кутии сладолед и шест каси бира. Как смятате да отслабнете така, госпожо? Знаете ли, че приятелките ви ХАПВАТ домат? Сменям станцията, както и категорията в онлайн магазина.
Добре. ДОБРЕ. Ще взема нещо здравословно.
Кашкавал. Става ли? Пише „голяма пита, насипен“. Вие това как го разбирате? Аз го разбирам, че е така... да има! Че това е един голям и насипен вкусен кашкавал, който върви чудесно с радлера.ЩЕ ВЗЕМА ДВА КИЛОГРАМА.
Моцарела! Къде без моцарела?? Ще вземе дойде скъп гост и аз какво? Насипен кашкавал и кутии със сладолед. Много по-изискано ще е да отворя небрежно хладилника и да кажа:
„Мога да ти предложа само малко моцарела... аз нещо в тия жеги не мога да ям“.
Подай моцарелата там!
Диня и пъпеш. Те са си класика – студена диня в лятна нощ. Почти като произведение на Шекспир, но с по-малко тръшкане и трагедии. Просто бодеш, ядеш, бодеш, ядеш и не мислиш там за разни невротични Жулиети, Каполети, балкони и прочие средновековни глупости.
Та така тече моето лятно отслабване. Вече не ходя до магазина, за да не се изкушавам и да трупам в количката като невидяла. Не. Вече просто си седя на дивана и си се изкушавам тайно и скрито от всички. Скролвам, поръчвам, скролвам, поръчвам – тук хлебче от лимец (нали било идеално за отслабване??), там бутилка бяло вино за разкош.Синьо сирене и пълнозърнести бисквити (много хубаво вървят заедно – сирене, бисквити, сирене, бисквити и... накрая само трохи останали).
И за да не си кажете сега, че само за ядене мисля – ето, обмислям и чаршафи да си купя. Това хубаво тяло не заслужава ли да спи в хубави чаршафи? И как, мислите, се поддържа? Само с любов, почивка и хубав сън (в лятна нощ, за да продължим по шекспировски). Ето така се поддържа хубаво тяло.
А отслабването.... майната му на отслабването! Един път се живее!

Edna.bg / Росица Костадинова

593 прегледано
78 прегледано
85 прегледано
85 прегледано

"Веднъж един човек отишъл при Сократ и му казал:
– Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
– Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите ситá.
– Трите ситá ли? – зачудил се човекът.
– Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите ситá”. Първо е ситото на Истината. Сигурен ли си, че това, което искаш да ми кажеш, е вярно?
– Не, аз просто...
– Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
– Ами не, напротив!
– Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил?
– Хм... Всъщност – не особено.
– Тогава – заключил Сократ – ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще го казваш?"

195 прегледано
146 прегледано
154 прегледано
154 прегледано