ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


Из „Пътешествията на Гъливер“:

— Имам въпроси.
— Въпроси ли, Ваше величество?
— Да.
— Министрите, управляващи страната ви, как стават министри?
— Обикновено известна сума пари решава въпроса.
— Как опознават хората, на които трябва да служат?
— Не се налага, защото доста често пият и играят хазарт.
— Във вашия съд за колко време се решава кое е добро и кое — зло?
— Процесите траят седмици и месеци, на висока цена за потърпевшите.
— Това значи ли, че бедните нямат достъп до съда?
— Те са заети с работа и не се нуждаят от правосъдие.
— Адвокатите ви защитават ли очевидно съгрешили хора?
— Разбира се! Това им е работата!
— Данъците ви са се увеличили, но държавата харчи двойно повече. Как кралство харчи повече от полученото в данъци?
— Съвсем просто е. Вземаме назаем повече от себе си.
— И войните ви… Защо винаги нападате хората? Защо да напускате бреговете си освен за търговия?
— Често се браним, като нападаме, преди да ни нападнат, и изненадваме врага.

Джонатан Суифт

669 прегледано

И само нощем, нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.

Защо ли? Ей така, от нерви,
От жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

Баща ми, майка ми от гроба
Излизат и ме навестяват:
„Ти помниш ли?“... „Да, помня...“ С обич
като дете ме утешават.

Деца - пораснали. И грижи.
Обиди - волни и неволни.
И раните си скришом ближа -
От свой и чужд. Куп рани болни.

Ах, битието, битието,
И в него - кървищата, рискът
На туй човечество, което
Не знае вече какво иска...

Настръхнало, зло, в гняв треперещ,
Играещо си със барут и...
А аз съм го люлял довчера
Като дете в приспивни скути.

...Какво дете - звяр безподобен.
И осъзнаваш, че родител,
А не дете ти е... И че в злокобен
Миг е зарязало пещерите

И точно тебе е създало.
Тих плач във будната кошмарност!
Оплакващ цял свят с една жалост.
Ненужна никому, навярно.

И само нощем, нощем дръзвам
Да си поплача тъй, от слабост.
Но съмне ли - пак вълк безсълзен,
Възглавка мокра скривам бързо.
...И - с вълчи зъби - пак след хляба.
Дамян Дамянов

87 прегледано

И само нощем, нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.

Защо ли? Ей така, от нерви,
От жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

Баща ми, майка ми от гроба
Излизат и ме навестяват:
„Ти помниш ли?“... „Да, помня...“ С обич
като дете ме утешават.

Деца - пораснали. И грижи.
Обиди - волни и неволни.
И раните си скришом ближа -
От свой и чужд. Куп рани болни.

Ах, битието, битието,
И в него - кървищата, рискът
На туй човечество, което
Не знае вече какво иска...

Настръхнало, зло, в гняв треперещ,
Играещо си със барут и...
А аз съм го люлял довчера
Като дете в приспивни скути.

...Какво дете - звяр безподобен.
И осъзнаваш, че родител,
А не дете ти е... И че в злокобен
Миг е зарязало пещерите

И точно тебе е създало.
Тих плач във будната кошмарност!
Оплакващ цял свят с една жалост.
Ненужна никому, навярно.

И само нощем, нощем дръзвам
Да си поплача тъй, от слабост.
Но съмне ли - пак вълк безсълзен,
Възглавка мокра скривам бързо.
...И - с вълчи зъби - пак след хляба.
Дамян Дамянов

166 прегледано
138 прегледано

Какъв искам да стана като порасна голям !

Cъчинение на първокласник по тема “Какъв искам да стана като порасна голям”

Аз искам да стана програмист когато порасна голям, защото това е суперска работа и е проста. Затова и сега има толкова много програмисти и непрекъснато стават все повече.

Програмистите не са длъжни да ходят на училище, те трябва да се учат да четат на компютърен език, за да могат да разговарят с компютрите. Мисля, че програмистите трябва да са смели, за да не се плашат когато всичко се повреди, така че никой да не разбере. Те трябва да говорят на английски език, за да знаят какво трябва да правят. И трябва да имат добро зрение, за да могат да виждат под дрехите на хората и да не се боят от секретарките, защото трябва да работят с тях.

Освен това ми харесва заплатата, която програмистите получават. Те получават толкова много пари, че не успяват да похарчат всичките. Това става така защото всички мислят, че работата на програмистите е трудна, само програмистите знаят, че е проста.

Няма нищо, което да не ми харесва, освен това, че всички момичета харесват програмистите и искат да се омъжат за тях и затова жените трябва да ги гонят, за да не пречат на работата.

Надявам се, че нямам алергия към офисния прах, защото имам алергия към кучета. Ако имам алергия към офисен прах, няма да мога да стана програмист и ще трябва да си търся истинска работа. "

493 прегледано
253 прегледано
276 прегледано

Шефът на Ryanair влиза в един бар ...

Историята разказва как веднъж, след като пристигнал в Манчестър, Майкъл О'Лиъри решил да посети пъба към хотела, в който се настанал. О'Лиъри се изправил на бара и поръчал халба "Гинес".

Бармънът кимнал и му казал просто: "Това ще Ви струва един паунд, господин О'Лиъри."

Донякъде изненадан О'Лиъри отговорил: "Но това е много евтино" и подал парите.

"Е, опитваме се да изпреварим конкуренцията. Освен това раздаваме безплатна бира всяка сряда от 6 до 8 вечерта. И имаме най-евтината бира в цяла Англия", отговорил му барманът.

"Това е забележителна цена!", възкликнал О'Лиъри.

Барманът обаче продължил: "Виждам, че си нямате чаша, в която да ви сипем бирата, така че вероятно ще ви е необходима една от нашите. С това цената става 3 пануда".

О'Лиъри се намръщил, но платил, без да казва нищо. Той взел чашата си и тръгнал да си избере маса, на която да седне.

"Вие искате да седнете!" - възкликнал барманът. - "Това ще Ви струва още 2 паунда. Ако изберете да си резервирате мястото предварително, цената остава само един паунд."

След това продължил малко по-тихо: "Мисля, че може да сте твърде голям за този стол. Мога ли да Ви помоля да седнете в тази рамка, за да преценим габаритите ви?"

Шефът на Ryanair се опитал да седне, но рамката била твърде малка и когато не могъл да се измъкне от нея, се оплакал на бармана: "Никой няма да се побере в тази малка рамка!".

"Опасявам се, че ако не можете да се поберете в рамката, ще трябва да платите допълнителна такса от 4 паунда за вашето място", отговорил барманът.

О'Лиъри изпсувал тихичко под носа си, но платил. В този момент барманът отново заговорил: "Виждам, че сте донесли лаптоп си със себе си. Тъй като това не е било предварително заявено, това ще ви струва още 3 паунда."

Майкъл О'Лиъри вече бил толкова раздразнен, че се върнал на бара, ударил халбата си в тезгяха и извикал: "Това е абсурдно, искам да говоря с мениджъра".

"Виждам, че искате да използвате тезгяха" - спокойно казал барманът - "Това ще струва още 2 паунда."

Лицето на О'Лайъри почервеняло от ярост. "Знаеш ли кой съм аз?", изкрещял той.

"Разбира се, че знам господин О'Лиъри", отговорил мъжът зад бара.

"Достатъчно! Какъв е този хотел?! Аз влязох да изпия едно питие на спокойствие, а вие се отнасяте с мен така. Настоявам да говоря с мениджъра!", изръмжал възмутено собственикът на Ryanair.

"Ето Ви имейл адреса му. Ако желаете, можете да се свържете с него между 9.00 и 9.01 часа всяка сутрин от понеделник до вторник на този безплатен телефон. Таксата е само 1 паунд за секунда или част от нея...", отговорил все така спокойно барманът.

Съвсем възмутен Майкъл О'Лиъри възкликнал: "Никога повече няма да посетя този скапан бар!"

"Разбира се, господине, но помнете, че все пак ние сме единственият хотел в Англия, който предлага бира на цена от 1 паунд за халба."

494 прегледано

МОЕТО ГОЛЯМО ЛЯТНО ОТСЛАБВАНЕ
Най- обичам някой да ми обяснява колко лесно се отслабвало лятото. Имам разни превзети приятелки - една през друга се тръшкат, че лятото не можели да ядат. Горещо било, не ти било до ядене – на кого, въобще, му се ядяло в тая жега?? (АЙДЕ ПОЗНАЙТЕ ОТ ТРИ ПЪТИ).
Едната сутрин пиела смути от целина – много, така, хубаво я разхлаждало, а и озарявало околочния контур (тъй като не знам дали имам околоочен контур, камо ли озарен, не мога да споря с нея и си мълча като пън).
Другата пък на обед пийвала по един таратор, НО САМО В ЧАША – в никакъв случай в купичка, камо ли пък в тенекиена паничка. Това с чашите е от тези, новите моди – като чехлите с пухчета и белите летни ботуши. С нетърпение чакам момента, в който тараторът ще се пие от колби – ще седя, ще гледам всички, които се наливат с таратор от епруветка, и околоочният ми контур ще се озарява от самосебе си.
А вечерята? Имало вечеря, разбира се, как да нямало – всичките ми приятелки вечер хапват един домат с МАЛКО сирене. Ключовата дум е „хапват“ - в смисъл, че отхапват четвърт домат, дъвчат 17 минути, изплюват семките, за да не им натоварят стомасите, бучват 7 грама сирене и казват „ОХ, НАДУХ СЕ, ПРОСТО ТАЗИ ВЕЧЕР ВЕЧЕ ПРЕКАЛИХ, ТО БИВА, БИВА ЛАКОМИЯ....“, и започват да лочат вино.
И ей така, неусетно, моите приятелки отслабват заради жегите.
Което е много интересно, защото на мен жегите пък ми действат точно обратното – все така искам да изям всичко, което видя, без значение дали кодът за времето е оранжев или жълт. Аз просто съм от тези хора, които ядат без значение какви са метеорологичните условия, нивото на река Дунав и международното положение. Ето, сега новината, че Ким Чен Ун иска да хвърля балистични ракети по Съединените северноамерикански щати така ме разстрои, че от вълнение си натъпках в устата осем палачинки. Последната малко трудно, наистина, но я изядох.
За да се спра с тази вакханалия, престанах да пазарувам от кварталния супермаркет и минах на онлайн пазаруване – прочетох, че това помагало за отслабването, защото не ходиш между храните и не ги заливаш в лакомите си лиги. Друго било да си купиш 1 килограм броколи и 5 пилешки флейки онлайн и да чакаш да ти ги донесат вкъщи (по мое мнение може и да не чакаш да ти ги донесат – те са толкова безвкусни, че е все едно дали ще ги ядеш или няма да ги ядеш). Нямало спонтанно купуване на кутии със сладолед, пухкав хляб, който да си тъпчеш в устата още в магазина, и пет-шест шоколада – така, за всеки случай!
И така, започнах да си пазарувам онлайн с надеждата рязко да свия потреблението на въглехидрати и да се съсредоточа върху магданоза и горчицата.
И какво?
Ще ви кажа какво - пълен провал!
Отварям сайта. И какво, смятате, е първото, което ме блъска в озарения ми околоочен контур?
ПРОМОЦИЯ НА СЛАДОЛЕДИ! ХИЛЯДИ! Колко авангардно – да рекламират сладолед през лятото!
Шоколадов. Сметанов. В чашка, във фунийка.НА КЛЕЧКА.
Опитах с техника на самоубеждаване.Представи си, че това е селъри, бе, жена. Представи ли си го? (Не, естествено, я вие си представете, че сладоледът е СЕЛЪРИ).
Добре, представи си, че е ГРАХ. ГРАХ ВЪВ ФУНИЙКА – кой, за Бога, би си поръчал грах на клечка или във фунийка??
Три добавени кутии сладолед в количка.
Продължавам нататък, правейки се, че не виждам изписаното на екрана.
БИРА. Боже, тези продължават с оригиналността си! СТУДЕНА БИРА през август - кой би предположил??
Вземи тия шест радлера. Ми толкова хубаво е нарисуван този лимон, как да не ги купиш?
Отнякъде зазвучава радио „Гузна съвест“. Специален поздрав за нашата почти глуха слушателка, поръчала си осем кутии сладолед и шест каси бира. Как смятате да отслабнете така, госпожо? Знаете ли, че приятелките ви ХАПВАТ домат? Сменям станцията, както и категорията в онлайн магазина.
Добре. ДОБРЕ. Ще взема нещо здравословно.
Кашкавал. Става ли? Пише „голяма пита, насипен“. Вие това как го разбирате? Аз го разбирам, че е така... да има! Че това е един голям и насипен вкусен кашкавал, който върви чудесно с радлера.ЩЕ ВЗЕМА ДВА КИЛОГРАМА.
Моцарела! Къде без моцарела?? Ще вземе дойде скъп гост и аз какво? Насипен кашкавал и кутии със сладолед. Много по-изискано ще е да отворя небрежно хладилника и да кажа:
„Мога да ти предложа само малко моцарела... аз нещо в тия жеги не мога да ям“.
Подай моцарелата там!
Диня и пъпеш. Те са си класика – студена диня в лятна нощ. Почти като произведение на Шекспир, но с по-малко тръшкане и трагедии. Просто бодеш, ядеш, бодеш, ядеш и не мислиш там за разни невротични Жулиети, Каполети, балкони и прочие средновековни глупости.
Та така тече моето лятно отслабване. Вече не ходя до магазина, за да не се изкушавам и да трупам в количката като невидяла. Не. Вече просто си седя на дивана и си се изкушавам тайно и скрито от всички. Скролвам, поръчвам, скролвам, поръчвам – тук хлебче от лимец (нали било идеално за отслабване??), там бутилка бяло вино за разкош.Синьо сирене и пълнозърнести бисквити (много хубаво вървят заедно – сирене, бисквити, сирене, бисквити и... накрая само трохи останали).
И за да не си кажете сега, че само за ядене мисля – ето, обмислям и чаршафи да си купя. Това хубаво тяло не заслужава ли да спи в хубави чаршафи? И как, мислите, се поддържа? Само с любов, почивка и хубав сън (в лятна нощ, за да продължим по шекспировски). Ето така се поддържа хубаво тяло.
А отслабването.... майната му на отслабването! Един път се живее!

Edna.bg / Росица Костадинова

957 прегледано
365 прегледано