ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


559 прегледано
522 прегледано
534 прегледано
528 прегледано
703 прегледано
657 прегледано
467 прегледано

Изкривени от злоба, бездушни физиономии в метрото, на които е изписано презрение към всичко и всеки. Мазни коси, пърхот. Неприятна миризма на немити и болни зъби и некъпани тела. Безвкусно съчетание на вулгарни облекла, грим и накити. Очукана реплика на обувки Бърбъри с изядени токове, но за сметка на това дванадесетсантиметрови в девет часа и дванадесет минути сутринта. Блъсканица, която не щади нито малки деца, нито бременни жени, за старци да не говорим. Те пък къде са тръгнали? Веднъж домогнали се с лакти до заветната седалка и забиват поглед в смартфона - той железна преграда, запазваща от пръхтящия и подскачащ от крак на крак нахален дядка.
Тези пък, които не спадат към смарт групата безизразно си разсъждават за мръсниците, които се возят в колите си по същото време над тях. „Как е възможно, нали и те като мен не са прочели една цяла книга в живота си? Нали също като мен симулират, че работят, а главната им цел е да се скатават и да се изнижат преди края на работното време? Как така те ще се ширят в луксозните си десетгодишни лимузини, а аз трябва да пътувам в публичния транспорт? Хм, със сигурност са от мафията – тази, която разграби хубавата ни държава, изградена от мен. Но положително ще си получат заслуженото! Много скоро ще се информирам за падението им в любимата ми жълта преса. И тя напоследък стана малко скъпа, но удоволствието ми е несравнимо и не мога да се лиша от нея. И тая бременната не вижда ли, че няма да й отстъпя място! Какво ме интересува нероденото й дете? Да си седи в къщи в пиковите часове! Не я е срам!”
Бременната пък си мисли: „Ами то аз не знам как ще се справя като се роди детето. А на запад, ох, защо не бях на запад. Там всичко е толкова уредено. От жените се изисква само да извършат подвига за забременеят. Оттам насетне нямат никакъв ангажимент – държавата поема изцяло грижите за потомството. Та нали и то е държавно, какво има да му осигурява семейството. Нашето правителство пък ще ми се подиграва с тридесет и пет лева. Какво по-напред да купя с тях? Не стигат и за един пакет пелени. Не стига, че ще създам живот, а и пелените да му купувам със собствени средства! Само за циганите се грижат. Мръсните цигани, които правят деца безотговорно. Аз съм толкова по-различна от тях, а към мен се проява истинска несправедливост. А може би, ако бях отишла в университет, ако бях поработила повече вместо да затварям сутрин кръчмите, животът щеше да изглежда другояче? Глупости, какви са пък тези мисли в главата ми. Само децата на връзкарите и мафиотите учат в университет. А аз и да намеря връзки чрез лелята на съседката пак ще е трудно, нали дипломата ми от средното е 3, 14... А защо пък да не питам съседката, те връзките не са лошо нещо, щом ги ползвам аз. Няма само ония мафиоти с десетгодишните лимузини да се ползват от тях!”
Висшистът на средна възраст пък си разсъждава, присвил устни: “Какви времена! Завърших със златен медал, а сега какво? Луди ли са в тези частни фирми, не виждат ли документите ми, та ще искат да ме препитват какво умея на пракитка? Дали пък съм бил способен на работа в екип? Разбира се, че съм – винаги, когато някой от екипа ми е бил несъгласен с мен съм пускал срещу него докладна записка. Не съм бил подходящ... Мафиоти! Сега до пенсия трябва да си остана на експертната държавна длъжност с мизерна заплата, а на всичкото отгоре някакви юристи на мафията си позволяват да отменят по съдебен ред експертните ми заповеди с адвокатски номера. И за тях ще дойде видовден! След деветдесета станах вярващ и всеки ден се моля на Св. Йордан да ги убие. Този Св. Йордан, който честваме на Йордановден.”
Дванадесетгодишно дете с ученическа чанта и видими специални потребности започва жизнерадостно да прави боц на непознатите си спътници. В отговор получава погледи, изпълнени с отвращение и възмущение, които обаче не помрачават забавлението му.
Какво, нима това е слънчев лъч? Нима има едно усмихнато лице? Мм, да, младият бизнесмен с хубаво сако, почти като на Слави Трифонов се усмихва на себе си. Нещата напоследък му потръгват. Скоро ще отиде до Германия да си купи кола и най-сетне ще слезе от проклетото метро. Няма да си върне кредитът, но какво толкова, нали има поръчител. Вярно, че той е най-добрият му приятел от детинство, но в тези времена не може да си позволи лирични отклонения. Като е ставал поръчител, да си е правил сметката! Пък и скоро ще може да си купи сако на Зеня, точно като това на Слави. И сегашното не е лошо, ама този Парушев е много посредствен бранд за бизнесмен от неговата класа. По дрехите посрещат, като се изтупа, току-виж го приели в ГЕРБ и хайде вече е в стратосферата! Колко бил хубав животът!
Глупако, до кога ще обвиняваш правителствата за нещастията си? Не ти ли стана ясно, че както на онзи, така и на този свят ти се дава според делата, мислите и чувствата? Не правителството, а всемогъщият и всесилен Бог, провидението, върховният промисъл определя съдбата ти! И ако имаш поне малко човечност няма да позволи да бъдеш на хала, който сам си си избрал!

458 прегледано
582 прегледано
568 прегледано