ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


НЕ ЖЕЛАЯ ДА МЕ ОБИЧАТ ЕГОИСТИЧНО..
-НЕ ЖЕЛАЯ ДА МИ ДАВАТ НЕПОИСКАНИ СЪВЕТИ ЗА ЖИВОТА МИ...
-НЕ ''ЖИВЕЯ'' ВАШИЯ ЖИВОТ, И ВИЕ НЕ ''ЖИВЕЙТЕ'' МОЯ..
-НЕ ХАРЕСВАМ ДА МЕ НАРИЧАТ С ВСЕВЪЗМОЖНИ БЛУДКАВИ УМАЛИТЕЛНИ..
-НЕ МИ ХАРЕСВА НЕПОЗНАТИ ДА ''ИНТИМНИЧАТ'' С МЕН ...
-НЕ ХАРЕСВАМ ПРИЛЕПЧИВИТЕ ХОРА, ПАРАЗИТИТЕ..
-НЕ ХАРЕСВАМ МАНИПУЛАТИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ..
-НЕ ХАРЕСВАМ ХОРАТА, КОИТО ВСЕ СА ''ОЩЕТЕНИ'', ВЕЧНАТА РОЛЯ НА ''ЖЕРТВА'', РОНЕЙКИ СЪЛЗИ ЗА ЩЯЛО-НЕЩЯЛО ЗА ДА ПОЛУЧАВАТ ПО-ЛЕСНИЧКО, НА БАЗАТА НА СЪЖАЛЕНИЕТО...
-НЕ ХАРЕСВАМ ХОРАТА С ПОСТОЯНЕН ВЪНШЕН ЛОКУС НА КОНТРОЛА, НА КОИТО ПРОБЛЕМА ИМ ВСЕ ИМ Е ВЪНШЕН...
-НЕ ХАРЕСВАМ ХОРАТА, КОИТО НЕПРЕКЪСНАТО ИЗИСКВАТ НЕЩО ОТ ДРУГИТЕ, А ОТ СЕБЕ СИ- НИЩО..
-НЕ ХАРЕСВАМ ХОРАТА, КОИТО МНОГО ГОВОРЯТ, А НИЩО НЕ КАЗВАТ..
-НЕ НОСЯ ВИНА ЗА НЕЧИЕ НИСКО САМОУВАЖЕНИЕ И САМОЧУВСТВИЕ..
-ИНТЕРПРЕТАЦИИТЕ ЗА НЕЩО СЕ ПРАВЯТ ВЪЗ ОСНОВА НА МИНАЛ ОПИТ,КОГНИТИВНИ СХЕМИ, А НЕ ТОЛКОВА НА БАЗА РЕАЛНОСТ...
-НЯМА ДА ОПРАВДАВАМ НИЧИИ ОЧАКВАНИЯ ЗА ЖЕЛАНОТО ''АЗ'' !

КАЗАХ ТВЪРДЕ МНОГО ПЪТИ ''НЕ'', ЗАТОВА НА ФИНАЛА ''ЩЕ КАЖА ДА'' НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ, НЕПРИНУДЕНИ И СПОНТАННИ ХОРА, КОИТО КАЗВАТ МНОГО И БЕЗ ДА СЕ ОБЯСНЯВАТ ИЗЛИШНО...КОИТО ПЕЧЕЛЯТ БИТКИТЕ В ЖИВОТА СИ, БЕЗ ДА НАРАНЯВАТ В ИМЕТО НА СОБСТВЕНОТО СИ БЛАГОПУЛУЧИЕ, ТЕЗИ, КОИТО СА ХОРА И В СИЛНИ И В СЛАБИ МОМЕНТИ, КОИТО НЕ ЖИВЕЯТ ЗА ХОРСКОТО ОДОБРЕНИЕ И НЕ ВЛИЗАТ В РАМКИ ЗА ДА БЪДАТ ХАРЕСАНИ, ДОРИ НА ЦЕНАТА ДА НЕ СА СЕБЕ СИ...
ТЕЗИ КОИТО ОБИЧАТ, БЕЗ ДА ЗАБРАВЯТ СЕБЕ СИ И САМОУВАЖЕНИЕТО СИ..

458 прегледано

Какво виждам в очите си?`
„Защо съм създадена такава?”. Виновна ли съм аз или са хората заобикалящи ме?
Чувствам се като бяло петънце, замазанo върху голямо черно платно. Стои самичко сред толкова тъмнина. А тя - душата ми, нежна струна, опипващи я хиляди ръце, желаещи да чуят и усетят звънливия й трепет, и дърпат силно, късат ... боли.
Този свят не ми носи нищо освен тъга. Не приличам на никой и на нищо. Аз съм единствена, скрита от всички. Нежна, носеща се от полъха на есенния вятър. Долавям нежност в допира му с моите коси. Слънцето, милувка ми дава- дълго търсена някога преди. Търсех спокойствието за душата си, ала само лъжех се, че го намирам. Заключих себе си в огледална стая. Накъдето и да се обърна виждам само своя лик. Срината и толкова самотна, изграждаща се отново и бореща се винаги, за да успея да се отърся от мисълта, че живея в свят пълен с хора различни от мен. Или различната съм аз?
Болката и сълзите станаха мои неразделни приятели. Някак си лекуват душата ми, но я и тъпчат с отрова. Защо ли? Защото всеки път когато видя светлината, тичам, за да я уловя, докато не се препъна и строполясам на земята. Вдигам очи и нея я няма, изправям се – колената ожулени. И така продължавам напред като малко бездомно момиченце, плачейки за ожулените си колене. Или за изгубената си надежда?
Въпросите ми са хиляди, но отговори никъде няма. Лъжех се, че ще съм силната, а с всеки ден ставам все по крехка и сломена. Светът е способен да разбие твоите мечти. Това ли е наказанието за всеки в живота суров?
Това ли заслужих и аз за душата си бяла, пълна с искрена обич и доброта. Защо никой не я разбра? Защо никой не иска да повярва, че има две очи които търсят единствено утеха и закрила. Но как..? Нима това възможно е? Нали живеем в свят с илюзия, лъжи, суета, подлост и недоверчивост? Всеки забравил е що е красота. И кой днес вярва на ближния си? Кой не говори зад гърба на другия? Кой не иска да хвърли кал по добротата, за да изпъкне злобата?
Ето ги! Тук са! Тези две очи. Очи, които биха разтресли цялата земя, биха разлютили дървета и океани, за да видят други две очи насреща им! Очи любими, в тях да намират подслон и скривалище от отровата която плюят хората, от тяхната надменност и грубост.
Бих убила, за да знам, че в тези очи има сигурност. Сигурност, която да ме води напред и да ме крепи здраво. Да не ме оставя. Да обича и разбира „бялата” душа. Без да я упреква и съди, без да се съмнява в белотата й. Тя е бяла и красива, с белези от хорските злини и няма да бъдат никога изтрити, ако не видят някъде, някога сигурност в отсрещните очи.

Д.П.

471 прегледано
537 прегледано
507 прегледано
421 прегледано
579 прегледано
559 прегледано
623 прегледано
439 прегледано