ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


955 прегледано
968 прегледано
2192 прегледано

"- …Чувствам се раздвоен. Абсолютно нищо не държа здраво в ръце, а покрай мен преминават толкова много неща; но аз не хващам и не искам да хвана нещо. Понякога имам чувството, че балансирам, отдясно – тишината, отляво – безпокойството, това е последното ми балансиране и от мен се очаква да взема решение.
Принцесата каза загрижено:
- Решенията се взимат до двадесетата година. тогава основната насока е окончателно решена. Онова, което идва после, може би се смята за решение, защото в него се вписват велики имена, но най-често е само промяна на повърхността, на обкръжението, може би и на наклонностите; но решения – не, за вас всичко е предрешено.
- Досега само веднъж съм се измъквал от кръстопът с неприятно чувство на боязън и разбрах, че не може повече така. Трябва да реша как ще протече животът ми оттук нататък. И преди съм мислил по същия начин, както и сега. Но сега станах несигурен, започнах да харесвам границите, или поне да ги оценявам по различен начин. Преди ми се струваха оковаващи, сега си давам сметка, че те могат да концентрират човека. Това е цял един комплекс – тишина, спокойствие, парче родна земя, може би и една жена; доброволно пускане на корени, обсебване, задължения – трайното. Знаете, че и затова има разбираемо понятие; съществуване от центъра навън, а не от периферията; радиус, а не тангента.
Принцесата го измери с поглед.
-Аз съм вече стара жена, но едно разбрах: няма трайна връзка, нито траен съюз, има само трайна раздяла."

Е.М.Ремарк, "Спирка на хоризонта"

273 прегледано
782 прегледано
1314 прегледано
321 прегледано
268 прегледано
272 прегледано
313 прегледано