ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


328 прегледано

"Не знаеше какъв дълъг, каменист и виещ се край пропасти път трябва да измине навлизащият в живота,
докто приеме реалността.
Илюзия е, че младостта е щастлива,
илюзия на онези, които са я загубили;
младите страдат от безброй лъжливи представи,
които са им били внушени, и всеки път,
щом се докоснат до истината, тя ги наранява.
Като че са жертви на заговор,
защото книгите, които им се дават да четат –
минали през подбор и затова пълни с идеализирани представи, както и нещата, които чуват от по-възрастните –
хора, гледащи назад към миналото
през розовата мъгла на забравата
ги подготвят за един недействителен живот.
Те трябва сами да открият, че всичко прочетено и чуто е лъжа, лъжа и само лъжа, и всяко откритие
е още един гвоздей, забиван в тялото им,
разпънато на кръста на живота.
Но странно – всеки преживява това горчиво разочарование,
а после на свой ред допринася за изграждането на илюзии, несъзнателно тласкан от непреодолима вътрешна сила."-
"Души в окови", Съмърсет Моъм

279 прегледано
306 прегледано
294 прегледано
220 прегледано
237 прегледано
293 прегледано
445 прегледано

"Eдин от онези дни, в които се събуждаш с усещането,
че са ограбили сънищата ти!
Един от онези дни,
в които сякаш някой е заключил усмивките ти -
някъде там - в дълбоките, прашни скринове на миналото...
Един от онези дни, в които някой сякаш е разбил душата ти
на милиони късчета и не намираш точката,
в която да ги събереш отново.
Един от онези дни, в които въпросите
изскачат иззад всеки ъгъл, от всяка пукнатина по тротоарите
и ти се иска, колко много ти се иска това да не са въпроси,
а цветя и вместо да се измъчваш от недоизказаното,
да се усмихваш, да се усмихваш, да се усмихваш...
Един от онези дни, в които си пожелаваш крачките ти
да те заведат не там, накъдето си тръгнал...
И минутите ти да не са съизмерими с часове.
И времето да е само твое!
В един от онези дни си скъперник,
броящ Времето, отделено за другите...
Един от онези дни, в които дъхът ти спира, ей така -
без причина и усещаш онова странно нещо,
наречено Тъга - отново без причина.
То расте, избуява, вплита корени и клони във всяка фибра
от тялото ти, промъква се в най-далечните кътчета
на разбитата ти душа и започваш да се питаш
кога ли ще дойде кресчендото и докога ще имаш сили...
И си безсилен!
Тъгата...
Обезсилва, обезсмисля, убива - всяка секунда!
И спуска завесата на болката над хилядите красиви,
безкрайни и безмилостно далечни и непостижими мечти...
Един от онези дни,
в които се опитваш да спориш със себе си за смисъла...
на всичко - Живота, Времето...
за смисъла на дребните неща...
Един от онези дни, в които ти се иска да крещиш,
да ходиш на ръце, да се оставиш на бурите и ветровете;
да прегръщаш дървета, да ровиш земята...
Да приседнеш до морето, да поискаш да си поговориш с него,
а после да се оставиш в безмълвните му,
хладни прегръдки, опитвайки се да намериш отговорите
на всички онези изскачащи иззад ъглите, обезсилващи, обезверяващи, обезсмислящи и убийствени въпроси...
В един от онези дни не желаеш нищо - нито погледи, нито думи, нито докосване, нито човешка топлина...НИЩО!
В един от онези дни ТИ САМИЯТ си НИЩО!
Никакъв човек с никакви мисли...
без ръце, без очи, без душа...
Изцеден, обезсилен, изпепелен,
изпомачкан, разкъсан, невярващ, необещаващ...
Белязан...
От нищото...
В един от онези дни..."-
Terra Non Possibile / А.С./

279 прегледано
3767 прегледано