ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


643 прегледано

,,- Да обичам и да бъда обичан... Но, какво всъщност е обичта? В какво се изразява тя? Съществува ли действително или просто имаме нужда да вярваме в тази дума? Защо тогава? Ако обичта не съществува, то защо се заблуждаваме?
Той се спря за миг до нея, погледна я в очите и очакваше да чуе отговор на всичките си въпроси. И тя го даде.
- Аз-каза тя- Аз вярвам в обичта. Тя е наоколо, навсякъде. Не е задължително да е между двама души. Тя, обичта, не се изразява с думи, а с дела, с действия. Не се иска много от обичания, нито от обичащия. Ако, да речем, някой ден любимата ти иска да избяга от теб, да те остави, ти би ли я пуснал?
- Ако наистина го иска...-гласът му затрепера.
- Виждаш ли? Ето това е обичта. Обичта се изразява в саможертвата, която си готов да направиш, не в думите. Ако тя наистина те обича, ако наистина е достойна за твоята любов, ще се върне, ще се притисне до теб и ще прекара остатъка от дните си до теб, с теб. А ако не се върне... Ти няма да загубиш нищо. Няма да я забравиш, няма да спре да те боли, раната ти ще кърви, но поне ще научиш урока си. Ще научиш урок, който никога няма да забравиш.
След тези думи тя продължи напред. Не си позволи да се обърне. Тя не беше такава. Да, обичаше го, но какво? Не можеше да го принуди да я заобича. Оставаше й само едно и тя го направи. Остави му свободата и това беше най-важното. Тя се жертва за неговото щастие, въпреки че нейната рана нямаше да зарастне никога, знаейки, че няма да зарастне никога...“

402 прегледано
411 прегледано
614 прегледано
783 прегледано
644 прегледано
904 прегледано

ПИСМОТО НА БАБА

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
– Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
– Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден, когато пораснеш, да станеш като този молив.
Момчето погледнало молива заинтригувано, но не видял в него нищо особено.
– Но той е съвсем обикновен!
– Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Моливът има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.
Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.
Второ, от време на време трябва да спреш да пишеш и да подостриш молива. От това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.
Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.
Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графитът в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.
И пето – моливът винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш.

877 прегледано
667 прегледано