ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


374 прегледано

СЛЕДЛЮБОВ Очите ти са сухи и толкова празни, ослепели от взиране и напразно очакване, в сърцето е пусто - като изоставена гара, на която отдавна не спират никакви влакове. В устата - пелинен дъх и горчивина, преглъщаш обич и предъвкваш болка, обличаш Душата си във самота - тъжни призраци танцуват с нея полка. И всеки миг, във гърлото пресяда, трудно успяваш да го преглътнеш; смисълът за всичко - някак ти се губи- напразно се опитваш огън да си стъкнеш. Опитваш се да преживееш тази следлюбов и някак да издрапаш към светлината, да откриеш в нещо смисъл нов; лъч- поне един, да намериш в тъмата. И се питаш- имаш ли сърце, или и то - нанякъде е отлетяло, посивяло е твоето любимо небе; времето - за теб сякаш е спряло. В отчаянието - губиш своята посока, не знаеш мъртъв ли си, или жив; назад да се връщаш - е само болка, напред - нямаш сили да продължиш. Всеки спомен откъсва парче от Душата, всяка клетка - ранена, от болка крещи; а очите са сухи - няма я сълзата и тя - тъгува по отминалите дни! val- Валентина Цвяткова Снимка- virtual

416 прегледано
391 прегледано
325 прегледано
391 прегледано
1547 прегледано
1297 прегледано
1449 прегледано
1851 прегледано
904 прегледано