ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


363 прегледано
303 прегледано
280 прегледано
601 прегледано
246 прегледано
1074 прегледано

Сбъднати молитви...
В едно малко селце в долината станало наводнение. Къщите се пълнели с вода, започнала евакуация. Само селският поп не тръгвал. Усамотил се той в църквата на най-високото място и продължавал да се моли. Идвали хора при него и го канели да се качи в лодките им, той обаче отвръщал:
- Благодаря ви, деца мои, но аз цял живот съм се уповавал на Господа и сега вярвам, че той ще дойде и ще ме спаси.
Цялото село било вече залято от водата, започнали да идват хеликоптери за останалите хора, а попът се качил на камбанарията и продължавал да се моли, отказвайки да се качи и на хеликоптер.
Накрая, хванал се за кръста на купола на камбанарията, отхвърлил предложението и на последната лодка да се качи в нея. И се удавил.
Понеже наистина бил праведен човек, отишъл в Рая. Срещнал там веднъж Господ и с огорчение го попитал:
- Господи, защо така направи – аз цял живот Ти служих вярно, не се отклонявах нито за миг от Твоя път, защо ме остави да се удавя?
- Е, човече, не обвинявай Мен - аз толкова лодки и хеликоптери ти пратих …

246 прегледано
439 прегледано
319 прегледано
572 прегледано
371 прегледано
1620 прегледано
693 прегледано
293 прегледано
261 прегледано

Нещата от живота



Не ме интересува как изкарваш прехраната си.
Искам да знам за какво те боли и дали би
посмял да мечтаеш, дали би посмял да
посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш
глупак заради любовта си, заради мечтата,
заради приключението да бъдеш жив!
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти.
Искам да знам дали си докосвал
сърцевината на мъката, дали оставаш
отворен след ударите на живота
или се свиваш и затваряш от страх
да не се повтори болката!
Искам да знам можеш ли да бъдеш в болката,
моята или твоята собствена, без да я криеш
и заглушаваш?
Искам да знам можеш ли да бъдеш в радостта
моята или твоята собствена,
можеш ли да танцуваш лудо и да оставиш
екстаза да изпълни всяка твоя фибра,
без да ни предупреждаваш да сме внимателни,
разумни, или да си спомним
ограничаващата ни човешка форма?
Не ме интересува дали историята,
която ми разказваш е истина.
Искам да знам можеш ли да разочароваш някой друг,
но да останеш верен на себе си и своята собствена душа?
Искам да знам можеш ли да бъдеш предан
и да заслужаваш доверие?
Искам да знам можеш ли да видиш красотата,
дори когато тя не е красива всеки ден,
и дали можеш да си извор на божествено
присъствие в живота си?
Искам да знам можеш ли да живееш с поражението
твоето или моето, и пак да си в състояние да
застанеш отново на ръба, на брега на езерото
и да изкрещиш на блясъка на пълната луна

„ДА!”

и да рискуваш отново…
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали ще застанеш до мен
в огъня на сърцето и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те крепи отвътре,
когато всичко друго се руши.
Искам да знам можеш ли да бъдеш сам
със себе си и дали обичаш това присъствие,
в моментите на празнота,
когато няма друг до теб…
Искам да знам можеш ли да ме обичаш,
такава, каквато съм и дали би си тръгнал
ако аз не съм перфектната за теб.
Искам да знам имаш ли мечти и би ли ги споделил с мен.
Искам да знам… до колкото ми позволиш… за теб."

Пол Гимар

1304 прегледано
310 прегледано
408 прегледано
374 прегледано

Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея, та да й мине!

Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това - да признае на своя палач,
че е влюбена в него, да го предизвика.

Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! - (не “живее”).
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви - вижда само човека във нея…

Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов - само знак, че я мисли,
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея - ей, така - без да иска.

Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е тайната жалка.
И се свива у себе си, болна от страх -
няма шансове нямата, малка русалка.

Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея - дано го забрави!

автор Радост Даскалова

413 прегледано