ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


336 прегледано

Втората световна война. Американски воник се връща от фронта и се качва на влак във Великобритания.
Само в едно купе има свободно место, но в него има една англииска дама, срещу която на седалката има кученце, а до кученцето един аглийски джентълмен. Войникът учтиво се обръща към дамата:
- Извинете, би ли могло да седна?
- Вие американците сте изключително груби - не виждате ли, че там седи кученцето ми.
- Но аз бях три месеца на фронта и съм много изморен, ще ми позволите ли да седна?
- Вие американците не само сте груби, но и нахални.
- Аз също обичам кучета - имам 2 вкъщи - позволете ми да седна и ще държа вашето кученце в ръце.
- Вие американците не само сте груби и нахални! Вие сте направо непосносими.
Войникът се ядосал, грабнал кучето и го изхвърлил през прозореца. След това седнал спокойно на свободното място. Дамата загубила ума и думa и не успяла да каже нищо. Тук се намесил английския джентълмент, който казал:
- Млади човече, аз съвсем не съм съгласен с мнението на тази лейди за американците, но съм длъжен да отбележа, че вие американците всичко правите не както трябва. Карате от погрешната страна, държите вилицата с погрешната ръка, а туко що през прозореца изхвърлихте не тази кучка, която трябваше.

336 прегледано
336 прегледано

А всичко почна от един танц


И ето утре пак ще прекрача прага на мястото, което се видях ме за първи път, а именно това място е гимназията!!!Пак ще мина покрай стаята, в която танцувах ме преди 2 години и макара и променена тя пак ми напомня за теб!!! Накъдето и да се огледам все нещо ми напомня за теб!!!
Питам се дали някога ще те забравя? Между нас имаше нещо малко по-вече от приятелство но сякаш малко не достигаше за да бъде връзка!!! Да и ти си наивен като мен иначе защо ти беше да се връщаш при човек, който те наранява?!Може би сега нямам смелост да продължа, а всичко почна толкова невинно просто от един танц!!! Никой не е знаел, че след време ще се получи така, че ще те обикна, че няма да мога да спра мисълта си за теб!!!Хиляди надежди разпилях по теб вярвах, че ще съм с теб, бях толкова наивна, че не исках да приема истината!!!Колко пъти ми казваха да не се надявам на нищо, аз пилеех сълзи по теб.''Трябва ни време'' това каза ти, лесен начин да се измъкнеш от кофти ситуацията!!!Липсваха ми прегръдките ти, липсваха ми целувките ти, липсваше ми ти!!! И точно когато свикнах, че сме само приятели ти ме целуна и обърка всичко в мен!!!! Не те съдя, знам, че и на теб ти е объркано.Но аз какво да направя, искам просто да съм щастлива, да спра мисълта си за теб!!! Да спре да ме боли, да си кажа, че всичко е било прекрасен съм, в който съм живяла до сега.Искам да загърбя миналото си, да започна на чисто!!!
Но спомена ме връща отново към теб и ми напомня колко щастлива бях с теб!!!
Нима си единствен и незаменим? Страх ли ме е да се влюбя отново? Как да действам, как да постъпя, как да продължа? Искам да намеря щастието, любовта, искам и аз да съм от щастливите влюбени двойки!!! Не съм мислела, че един танц ще ме отведе толкова далеч, не съм мислела, че ще ми е толкова трудно да те забравя!!!Аз ще срещна човек, който ще обичам поне на половина колко теб и знам, че ще бъда щастлива, но до тогава ще си казвам: ''А всичко почна от един танц''!!!

336 прегледано
336 прегледано
336 прегледано
336 прегледано
336 прегледано
336 прегледано
336 прегледано