ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


288 прегледано
275 прегледано
253 прегледано

И само нощем, нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.

Защо ли? Ей така, от нерви,
От жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

Баща ми, майка ми от гроба
Излизат и ме навестяват:
„Ти помниш ли?“... „Да, помня...“ С обич
като дете ме утешават.

Деца - пораснали. И грижи.
Обиди - волни и неволни.
И раните си скришом ближа -
От свой и чужд. Куп рани болни.

Ах, битието, битието,
И в него - кървищата, рискът
На туй човечество, което
Не знае вече какво иска...

Настръхнало, зло, в гняв треперещ,
Играещо си със барут и...
А аз съм го люлял довчера
Като дете в приспивни скути.

...Какво дете - звяр безподобен.
И осъзнаваш, че родител,
А не дете ти е... И че в злокобен
Миг е зарязало пещерите

И точно тебе е създало.
Тих плач във будната кошмарност!
Оплакващ цял свят с една жалост.
Ненужна никому, навярно.

И само нощем, нощем дръзвам
Да си поплача тъй, от слабост.
Но съмне ли - пак вълк безсълзен,
Възглавка мокра скривам бързо.
...И - с вълчи зъби - пак след хляба.
Дамян Дамянов

166 прегледано
138 прегледано

И само нощем, нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.

Защо ли? Ей така, от нерви,
От жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

Баща ми, майка ми от гроба
Излизат и ме навестяват:
„Ти помниш ли?“... „Да, помня...“ С обич
като дете ме утешават.

Деца - пораснали. И грижи.
Обиди - волни и неволни.
И раните си скришом ближа -
От свой и чужд. Куп рани болни.

Ах, битието, битието,
И в него - кървищата, рискът
На туй човечество, което
Не знае вече какво иска...

Настръхнало, зло, в гняв треперещ,
Играещо си със барут и...
А аз съм го люлял довчера
Като дете в приспивни скути.

...Какво дете - звяр безподобен.
И осъзнаваш, че родител,
А не дете ти е... И че в злокобен
Миг е зарязало пещерите

И точно тебе е създало.
Тих плач във будната кошмарност!
Оплакващ цял свят с една жалост.
Ненужна никому, навярно.

И само нощем, нощем дръзвам
Да си поплача тъй, от слабост.
Но съмне ли - пак вълк безсълзен,
Възглавка мокра скривам бързо.
...И - с вълчи зъби - пак след хляба.
Дамян Дамянов

86 прегледано
0 прегледано
0 прегледано