ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


3154 прегледано
3154 прегледано
3148 прегледано
3147 прегледано

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Това е от един комик на име Джордж Гарлийн

3141 прегледано
3140 прегледано
3139 прегледано
3115 прегледано
3086 прегледано

Утрото на един организъм
(или как се насвинихме вчера)

МОЗЪКЪТ: Ох, положението е зле! Очи, отворете се!
ОЧИТЕ: Отворихме се. И стана ли ти по-леко?
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Мамичко, къде съм?
МОЗЪКЪТ: Къде, къде!... На мястото си още. Но не се вълнувай, скоро ще те изрежат. Черен хумор. Ха-ха! Памет, как беше вчера? Колко изпихме?
ПАМЕТТА: От къде да знам? Вие ме отрязахте след третата чаша.
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Момчета, трябва да ида до тоалетната!
КРАКАТА: Оправяй се! Кой ще те влачи толкова далече?!...
МОЗЪКЪТ: Такааа, крака!... Давам команда: сега ставаме и тръгваме. Осем сутринта е! Трябва да се ходи на работа!
СЪВЕСТТА: А да се измием?
СТОМАХЪТ: А един по муцуната!? Къде беше вчера? В мен изсипаха два литра заради теб!
СЪВЕСТТА: А кой наливаше?
КРАКАТА: Ръцете, естествено. Виж ги как треперят...
РЪЦЕТЕ: Всички сте гадове! Ние трябва да работим сега, а вие се ебавате!
МОЗЪКЪТ: Крака, не разбрахте ли? Ставаме и тръгваме на работа!
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Крака, и през тоалетната минете! Не съм от гума!
ПАМЕТТА: Спомних си! Вчера имаше рожден ден. Там пък езикът какви ги наприказва!...
ЕЗИКЪТ: Стига глупости! Много добре си приказвах.
БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ: Момчета, искаме цигарка!
ЕЗИКЪТ: Да бе! Тук все едно полк е спал по чорапи.
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Ех, да имаше айрянче!.
РЪЦЕТЕ: Глупак, какъв айрян? Сто грама ни трябват. Иначе отказваме да работим!
МОЗЪКЪТ: Писна ми от всички! Крака, подкарвайте организма към бара. Там трябва да има половин бутилка ракия. Очи, погледнете дали съм прав!?...

3082 прегледано