ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


7319 прегледано
7198 прегледано

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да!

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.

Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.

Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!

7096 прегледано

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло, не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи! След време разбираш, че да бъдеш с някой, поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само за да не останеш по-назад, е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече. С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване, могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа. След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ти насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато...вече няма време...

6899 прегледано
6729 прегледано
6682 прегледано

Чужда жена - Дарина Дачева

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

6679 прегледано
6657 прегледано
6604 прегледано

КАК...

Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.

- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.

- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.

- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.

- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.

- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.

- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.

- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.

- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.

- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.

- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.

- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.

- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.

- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.

- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.

- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той.

- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита - каза той.

- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Защото не са сигурни... - каза той.

- В какво?
- В любовта си! - каза той.

- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото тя не свършва! - каза той.

- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.

- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не... - каза той.

- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание! - каза той.

- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.

- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той...

6335 прегледано