ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


Живей, приятелю

Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в тях пленен.

Живей, когато от тревога
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса.

Живей, когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл
повикай слънцето отвън.

Живей с гласа и препирните
на малките си дъщери.
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове.

Живей, когато си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко, а когато
животът вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей,
дори да ти коват ковчега.
Живей, приятелю, живей!

Матей Шопкин

2611 прегледано
2606 прегледано
2604 прегледано
2602 прегледано
2595 прегледано
2593 прегледано
2590 прегледано

10 заповеди за родители
Автор: Януш Корчак

1. Не очаквай детето ти да бъде такова като теб или такова, каквото ти искаш да бъде. Помогни му да стане не твое копие, а себе си!



2. Не изисквай от детето си да бъде благодарно за това, което си направил за него! Ти си му дал живота, как би могло да ти се отблагодари за това? То ще даде живот на някой друг – трети, и това е необратимият закон на благодарността.



3. Не използвай детето си за отдушник на твоите негативни емоции!



4. Не се отнасяй към проблемите му с пренебрежение! Животът дава на всекиго според силите и, бъди уверен, неговият не е по-малко тежък от твоя, а може би и повече, доколкото то няма опит.



5. Не го унижавай!

6. Не забравяй, че най-важните срещи на един човек, това са срещите с децата му! Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого срещаме в детето.



7. Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за детето си! Проблемът е, когато можеш, а не правиш. Помни, за детето е недостатъчно, ако не си направил всичко, което би могъл.



8. Детето не е тиранин, който завладява живота ти, не е само плът и кръв. Това е тази скъпоценна чаша, която животът ти е дал за съхранение и за да разгориш в нея творчески огън. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не просто своето дете, а душа, дадена им за съхранение.



9. Обичай и чуждите деца! Никога не причинявай на чуждите това, което не искаш да причинят и на твоите.



10. Обичай детето си такова, каквото е – дори неталантливо, неуспяло и пораснало. Когато общуваш с него, се радвай, защото детето е празник, докато е все още с теб.

2588 прегледано

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

Никола Вапцаров


Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

2587 прегледано