ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


2446 прегледано

Писмо до моя приятел от нета..... Настани се сега много удобно и погледни сериозно на това писмо :)))
Мараба, Брато!
Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчета и си търсят да забършат нещо...
Стана бе! Страшно съм доволен, брат ми, направо пърхам.

Обаче, чакай да ти разкажа подред.
Първо си направих профилчето. Барнах го както ти ме научи.
Копнах си едно моренце за тапет.
Аватар си сложих снимка на Джордж Клуни! Нали съм тръгнал на лов. Няма да сложа себе си я!
Име - писах се “Тигров Лъв”. Че кво? Да се пиша Пройчо Кунчев – както съм по паспорт ли?
Години – писах ги, само че пропуснах годините на прехода, щото и без това не ги харесвам
Очи писах – сини. Нали знаеш, че едното ми око е стъклено, то и без това синее малко.
Коса - прескочих я, щото съм забравил вече каква беше на цвят.
Телосложение - писах – атлетично. Е, сега няма как да напиша, че изглеждам сякаш си окачил риза на дръжката на мотика, а пък ушите ми имат размери на средна лопата за сняг.
Ръст - писах 180. Ами горе-долу толкова съм, като си вдигна ръцете. Нищо дето единият ми крак е малко по-къс... Аз обикновено стоя на другия...
Професия - писах “Главен касиер”. Ами така де - нали мъкна касите със зеленчука в Булгарплод...
Образование - писах – висше. Щото баба ми все ми повтаряше – “Искам да те видя да учиш вишу...” Горката, спомина се още докато бях в ПУЦ-а, без да види.
Доход – Лесна работа, взех 10 лв на заем от комшията, турих им две нули отзад и готово!
Цигари и алкохол - ги премълчах. Че то мастиката да не е пиене?...
Облекло - само маркови дрехи (секънд хенд нали беше марка?)
Храна – най обичам кебапчета с лютеница и пача с много чесън...
Секс – направо всичко, във всички разновидности и форми.
За мен – писах, че съм ентелегентен, отворко, забавен и кодошлия.
Абе стана едно профилче – ммм! За чудо! Благодаря ти, братче! Ще черпя!

И като почнах – ровна тук, ровна там, само мацки разглеждам.
И все – “Здрасти, как си?” или “Здрасти, много ми харесва профилчето ти” – все такива.

Обаче, Брато, по едно време попадам на една мацка – страхотия! Убиец!
Само на 35 години. На снимките – нещо средно между Анджелина Джоли, Холи Бери и Джулия Робъртс взети заедно. И се казва “Дива страст”!!! Направо да си разлееш мастиката...
Образование - висше, професия – мениджър в здравеопазването...
Направо се сдървих! И пикирах директно – “Здрасти, много си ми интересна...”
Пратих коментарчета - цветенца, после сърчица... знаеш как става...

И тя взе, че клъвна! Изпуших ти казвам! Бързам да кова, докато е още топло –
“С кво се занимаваш?... Кви музики харесваш?... Аре дай си скайпа... Аре и телефончето...” Натискам като МАЗ самосвал.
А пък тя поема, брато, потегля на всичко! Пописахме си така малко, и изведнъж – няма да повярваш – пише ми: “Искаш ли да пием кафе някъде...” Откачих! Изпаднах във възторг като сперматозоид в пробит презерватив. Щастлив, щастлив, няма накъде повече.

Уговорихме деня и часа, уговорихме ресторантчето. Отивам и чакам. Настръхнал като ударен от ток. Даже от два тока.
И... тя пристигна! Братко, казвам ти, това е жена – мечта.
По-страхотно нещо не съм виждал. Чакай, да карам наред:
Като влезе – и ресторантът се напълни! Някак успя да седне срещу мен.
Фиксира ме и вика “Айде здрасти, ето те най-после...”
Отговарям: “Най-после...” А не мога да откъсна очи от нея...
И вярно на 35 години, само дето без да иска разменила местата на цифрите.
Косата ù – най-финото, редичко и нежно нещо, което съм виждал. И сияе във всички цветове на дъгата.
Очите ù – универсални! С едното ме гледа като дулото на калашник, а с другото следи накъде се движи сервитьорът. Улавя го навсякъде и без да си обръща главата!
А устните, Брато, невероятни! Тънки като бръснач. Не посмях да я целуна, да не се порежа...
Ама чакай, Братле, да видиш по-нататък.
Леле пазвата ù – като ТИР паркинг. Ех, да мога да се паркирам тааам...
И какви ръце има – деликатни и категорични. Ако пухне един шамар на Майк Тайсън – праща го директно на пластична хирургия...
Олеле пък отзад – задника ù трябва да го гледат поне двама мъже. Един не може да го види целия.
А как говори само! С глас може да ти нареже профили за алуминиева дограма. Пък като се засмее – цепи дърва за зимата! Страхотна жена, Брато!

Бъбрихме си за всякакви работи. Даже за секс. Само дето аз съм забравил, пък тя не помни...
Обаче много ентелегентна. Чела е “Дамата с камелиите”. Вярно само първата глава донякъде, ама редовно си купува вестници – Шок и Папарак...
И вярно мениджър! Каза, че ръководи някакви кофи и стирки из коридорите на болницата. Не разбрах точно, ама няма значение...
О, много обича природата. Ама вече не ходи по планините. Щото се качила веднъж на връх Перелик и той сега е с 4 метра по-нисък. А бе, където стъпи, се помни!
И колко още качества имааа! Не е за разправяне.
Жена – и артисва... Даже много артисва...
По-нататък ще ти разправям още.

Сега само ще ти кажа – много съм щастлив, Брато! Такава страхотна изненада не очаквах от нета. Ставало бе! Страхотно!
Сега ще си попишем малко и другата седмица пак ще се срещнем. Само трябва да избера по-голям ресторант, че иначе няма място. Пък какво ще се случи нататък – направо не ми се мисли.

Поздрави, Брато, дето ме светна за този сайт.
Голямо черпене имаш от мене – две малки гроздови и шопска!
Айде чао, че скайпо ми свети и мацката ме търси... от Невен Стефанов
Пиши като ти остане време брато :))).....

2442 прегледано

ДЕСЕT ЗАКОНA


ПЪРВИ ЗАКОН
НЯМА МЪЖ, КОЙТО ДА МОЖЕ ДА ЗАДОВОЛИ ВСИЧКИ ЖЕЛАНИЯ НА ЖЕНА СИ.
Първо следствие: Всяка омъжена жена е имала по-добър кандидат за съпруг.
Второ следствие: Няма съпруг, който да получава достатъчно голяма заплата.

ВТОРИ ЗАКОН
НЯМА ЖЕНА, КОЯТО ДА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ НЕЩО ПО-ДОБРЕ ОТ СЪПРУГА СИ.
Първо следствие: На всяка жена за съпруг се пада най-несръчният мъж.
Второ следствие: Всичко, което успее да постигне един мъж, се дължи на жена му.

ТРЕТИ ЗАКОН
ВСЯКА ЖЕНА УПРАВЛЯВА СВОЯ МЪЖ.
Първо следствие: Всеки мъж се съгласява с мнението на жена си - това е въпрос само на време.
Второ следствие: Жената винаги има един аргумент в повече.

ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН
ЖЕНАТА СЕ ПОДЧИНЯВА БЕЗРОПОТНО САМО НА МОДАТА.
Първо следствие: Жената никога няма подходяща дреха за някакъв случай.
Второ следствие: Жената винаги има нужда от още една нова дреха.

ПЕТИ ЗАКОН
С ГОДИНИТЕ У ЖЕНАТА СЕ ПРОМЕНЯ ВСИЧКО, НО НАВИЦИТЕ - НИКОГА.
Първо следствие: Ако една жена се откаже от кожено палто - това е само временно.
Второ следствие: Ако една жена престане да иска нещо от мъжа си, то значи, че си го е купила тайно сама.

ШЕСТИ ЗАКОН
НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА ЕДНА ЖЕНА Е ПРАВОПРОПОРЦИОНАЛНА НА НЕЙНАТА ЕМАНЦИПИРАНОСТ.
Първо следствие: Колкото е по-еманципирана една жена, толкова повече недостатъци има съпругът й.
Второ следствие: Оценката на жената за способностите на мъжа й е непрекъснато намаляваща величина.

СЕДМИ ЗАКОН
ЖЕНАТА ПОСТЪПВА РАЗУМНО ЕДВА ТОГАВА, КОГАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ВЪЗМОЖНОСТИ СА ИЗЧЕРПАНИ.
Първо следствие: Всяка жена се сеща за старите си обувки, ако изпитва болка, когато обуе новите.
Второ следствие: Една жена може да не купи нещо, което е харесала, само ако в момента няма пари.

ОСМИ ЗАКОН
ТОВА, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕ ЕДНА ЖЕНА, ВИНАГИ Е РАЗЛИЧНО ОТ ОНОВА, ЗА КОЕТО СИ МИСЛИ НЕЙНИЯТ МЪЖ.
Първо следствие: В живота на жената мъжът е средство за постигане на целта, а не самата цел.
Второ следствие: Ако съпругата се заеме да готви в неделя, това не означава, че съпругът не трябва да заведе семейството на ресторант.

ДЕВЕТИ ЗАКОН
ЖЕНАТА Е ПОВЕЧЕ МАЙКА, ОТКОЛКОТО СЪПРУГА.
Първо следствие: Жената се отнася към мъжа си като към дете.
Второ следствие: Колкото по-големи стават децата, толкова повече жената се насочва към възпитанието на мъжа си.

ДЕСЕТИ ЗАКОН
ЖЕНАТА ВСЕ ПАК ПРЕДПОЧИТА ЖИВОТА С УЖАСЕН МЪЖ, ОТКОЛКОТО УЖАСНИЯ ЖИВОТ БЕЗ МЪЖ.
Единственото следствие: Освен мъжа си, жената други приятели няма.

2433 прегледано

Днес навършвам 33 години..."Христовата възраст" както казват... За това време научих, че е много важно да живееш така, че да не съжаляваш за миналото... Научих, че е важно да се радваш и да си благодарен, за това което имаш... Научих, че трябва да обичаш хората и да ги приемаш такива, каквито са... Научих, че ако можеш да простиш на себе си, ще можеш да простиш и на другите... Научих, че е важно д...а обичаш и уважаваш, не само тези, които ти отвръщат със същото, но и тези които не те харесват или не те обичат, защото така можеш да се замислиш, да се вгледаш в себе си и да откриеш, че можеш да бъдеш и по-добър човек... Научих, че трябва да вярваш и да не спираш да се бориш, за това което искаш, защото само така можеш да го постигнеш...Научих, че във всичко можеш да откриваш нещо, което да те накара да се усмихнеш... Научих, че ако можеш да се радваш на малкото си щастлив... Научих, че трябва да обичаш ... не само всичко и всеки, но и себе си! Благодарна съм, че научих всичко това...Знам,че имам да уча още много....

Ирина Андонова

2428 прегледано
2419 прегледано
2416 прегледано

Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се – Любовта. Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта.

Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент.

Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ.

Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”.

Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма место за теб”.

Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!”

“Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна.”

Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта.

“Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме”

Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.

Изведнъв Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейния спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”

“Това беше Време”, отговорило Познанието.

“Време? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.

Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Време знае каква е цената на любовта”.

Някой е успял да открие в тази притча тези неща:

Никога не чакайте нещата просто да се случат – борете се за това. Не очаквайте нещо да ви се даде наготово, създавайте го, търсете го, бъдете активни.

Ако капка вода падне в езерото, губи идентичността си и изчезва. Но ако тя падне върху лист от лотос, тя ще блести като перла. Винаги има начин и вие да заблестите.

Когато паднеш, все още не си победен. Истински победен си тогава, когато откажеш да станеш и да пробваш отново.

Закотвен в пристанището, корабът е на най-сигурното възможно место… но неговото предназначение не е той да стои там.

Когато имате успех, имате много доброжелатели. Когато обаче го загубите, тогава наистина разбирате кои са вашите доброжелателите.

Иска се много доверие, за да споделиш недостатъците си с приятел. Иска се обаче много повече, за да споделиш неговите.

Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубиил диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате

2392 прегледано
2390 прегледано