ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


6831 прегледано

Чужда жена - Дарина Дачева

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

6798 прегледано
6760 прегледано
6718 прегледано

КАК...

Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.

- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.

- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.

- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.

- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.

- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.

- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.

- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.

- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.

- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.

- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.

- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.

- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.

- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.

- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.

- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той.

- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита - каза той.

- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Защото не са сигурни... - каза той.

- В какво?
- В любовта си! - каза той.

- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото тя не свършва! - каза той.

- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.

- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не... - каза той.

- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание! - каза той.

- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.

- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той...

6557 прегледано

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

6396 прегледано

В паметта на едно дете, което трябва да почетем. Нека всички гласно да го прочетем.- Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“ Затова, пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах ...съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!! Направих своя избор, и твоите думи бяха свещени за мен. Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността че съм в състояние да карам. Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано… Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: „Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“. Мамо, гласовете са толкова далечни..! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“. Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани. Но защо…?! Той е пил, а аз трябва да умра. Защо живота е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?! Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен. Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама. Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща. Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти. Сбогом мамо.“ Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи. От теб не се иска нищо, просто ако поне малко тази история те е трогнала, прати го на няколко човека за да запазим нас, и тези около нас. Благодаря на всички, че го споделиха със своите близки! Надявам се да успеем да отрезвим голяма част от родителите и децата, които не мислят за последствията от своята безотговорност. Да се замислим...! Отнема 3 минути да се прочете, а толкова много, за да помислиш.

6263 прегледано

Спомняте ли си какво беше : :)


1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето
2. Да чакаш да получиш писмо в истинската си поща
3. Да събираш картинките на дъвки "Tурбо" , без значение дали си момче или момиче
4. Да ти се събере лентата от касетката и да я навиваш с пръст или молив :)
5. Вафла "Kуку Рукуууууу"
6. Лятото да ти трябват пари за сладолед , не за алкохол
7. Да гледаш видеокасети с любимите си филмчета
8. Да чакаш да стане неделя в 5 за часа на "Часът на Дисни"
9. Да играеш на криеница, стражари и апаши, капитане капитане, какво ти е е морето , царю какво обичаш, замръзванка..
10. Да попълваш лексикони
11. Да караш колело с контра, вместо спирачка
12. Да се качиш на някое дърво и да си береш джанки или череши
13. Да колекционираш "Мики Маус"
14. Да прекарваш летата си при баба и дядо на село
15. Да се прибереш у дома с бездомно котенце,пълно с бълхи
16. Да скачаш на въже и ластик
17. Да играеш с приятелка едни смешни игри с ръце (пляскане и пеене)
18. Да звъниш на звънците на хората и да тичаш да се скриеш
19. Да ядеш захарен памук и да лепнеш целият :)
20. Да викаш Дама Пика и всички производни духове
21.На рождения ти ден, тортата да е приготвена от мама
22. Да си пишете бележки в час и да си ги предаватe от ръка на ръка тайно, вместо просто да пращаш смс
23. Да колекционираш и разменяш календарчета, салфетки, миришещи листчета
24. Да рисуваш с цветни тебешири по асфалта, при липса на такива и с керемида и всякакви камъчета, които да оставят следи
25. Да играеш вечер до късно в дерето, целият да си изподран и да се правиш, че не чуваш, че те викат да се прибереш, защото вече е късно
26. С часове да редиш лего или пъзел
27. Да станеш целият в кръв и рани, но да не се прибереш, за да не ти забранят да излезеш пак
28. Да пиеш вода от чешмичките, а не от пластмасови бутилки
29. Да няма компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 150 канала кабелна телевизия, интернет и да смяташ тетриса и "Супер Марио" за интересни
30. Да крадеш цветя от дворове и градинки за майка си и бабите от балконите да ти се карат
31. Ако някой ти трябва да отиваш у тях без да му се обаждаш
32. Да използваш пароли само когато измисляш някоя игра, а не за да ги въвеждаш някъде
33. Ако искаш да се свържеш със семейството си, да имаш само един номер , не няколко различни GSM-a
34. Да си убеден, че баща ти е супергерой
35. Да си имаш таен език с приятелите си
37. Да слагаш снимките от рождени си ден в албумче, не във фейсбук ;)

Хората, които не са преживели подобни моменти, не могат и да си представят за какво става дума ...

Не беше ли по - хубаво, когато бяхме малки и животът беше по - прост ?

6212 прегледано

Снощи някъде някой е правил секс с някого. Хубав, пълен, забранен, първосигнален секс. От тези, които оставят следи по тялото и ухание в дома ти......Тази нощ някой е изневерил....а на друг са изневерили. Спал си блажено в топлото си легло, докато някой е разбивал нечие сърце.......докато друг пък е усещал в стомаха си първите пеперуди на влюбването....нечия възглавница е попивала сълзи от обида, от липса, а пък друга е била изритана на пода.....тази нощ някои съседи не са спали добре, забивали са юмруци в стената, псували са и гневно са се завивали през глава.....Понякога нещата просто се случват. Въпрос на обстоятелства, на настроение, на определено осветление дори...Но никога не е въпрос на съвест. Съвестта е за децата...
Сега играем игри, от които сме се страхували преди. Всъщност това ...са старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински, без кръв и сополи. Игри на ловец и плячка, на сила и подчинение, на стражари и апаши, игри на прелъстяване, на самодоказване...
Всички се бием в тази война. Понякога сме профи, друг път - аматьори......И най-важното: винаги има ранени и убити!
А ти къде беше тази нощ?

6083 прегледано

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"
Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.

Чарли Чаплин - реч на собствената му седемдесетгодишнина

6069 прегледано