ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


5398 прегледано
5308 прегледано

Какво е любов?
Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години:"Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека - 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били - 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл - 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси - 6 години

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен.
Тери - 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.
Дани - 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и
татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили - 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби - 7 години (О-о-о!)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш.
Ника - 6 години (Ние имаме нужда от няколко милиона повече Никита на тази планета )

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден.
Ноил - 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи -6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди - 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер - 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн - 5 години

Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан - 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен - 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен - 7 години ( Каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк - 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого "Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.
Джесика - 8 години

И финалното.

Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а
малчуганът отвърнал:" Нищо, само му помогнах да поплаче".

4993 прегледано
4977 прегледано
4954 прегледано

На сватбата. ДА ето аз съм в бяло цялата в коприна в очите ми блестят сълзи усмихвам се на всички но насила а нещо в гърлото гори Ах как е шумно хората се смеят след малко ще пристигне той ще ме целуне нежно и ще каже хайде мила изтрий сълзите и бъди герои Всред хората се виждат двама обсипани с целувки и цветя усмихвам се единствено на мама с каква надежда ме изпраща тя О не не мога чувствам че ще падна пред всички ставам с пламнали очи Не го обичам чувате ли хора нещо в мен се блъска и крещи да мамо единствено си ме разбрала ти Те също настоичиво ме молят недеи дете заради мен мълчи Едно дете към него приближава вземете казва тез цветя един човек ви пожелава щастлив живот със таз жена Изтръпвам цяла пребледняла изтръгвам розите със вик една бележка малка бяла лежи в ръцете ми без плик Без думи с неговото име най скъпото ми име на света което аз не бива да повтарям защото вече съм омъжена жена

4922 прегледано
4897 прегледано
4827 прегледано

Гласът на времето

Усещал ли си някога смъртта си
как диша тежко в твоя гръб?
Упреквал ли си някога баща си,
че дал е старт на земния ти път...
И плакал ли си някога от болка,
проклинал ли си своя лош късмет,
когато някоя отрепка жалка
препречвала е твоя път напред...
Делил ли си последния си залък
със някой странник непознат ?
Мечтал си си навярно като малък
със всекиго да бъдеш брат?
Илюзиите, братко, хвърляй в коша,
реалността в очите погледни!
И виж как някои за трийсет гроша
честта продават си дори.
Идеите си те заплюват смело,
кръгом обръщат се и пак -
" Напред! " - реват тъй вдъхновено,
и " Леви, десни! " - удрят крак.
Глупаците след тях се юрват -
с коремите си мислят тез стада,
а новите велможи пък се втурват
към министерските кресла.
Грижливо слагат те хомота
на вечно лъгания ни Народ,
а той пак пъшка от теглото
и дави се във собствената пот.
И ти, човече, виж се в огледалото -
приличаш ли на някого от тях?
И на праха през покривалото
в душата си днес надникни без страх.
Бъди човек, какъвто бил си всякога,
помни, че всеки носи своя кръст -
велможите и те умират някога
и като всеки стават шепа пръст.
Пред злото ти глава не скланяй,
с глупака нивга не спори!
На своя разум се осланяй!
Твори добро! Човек бъди!

Арагорн Странника

4825 прегледано

Свикървата ма пудриди така
Нъ чис бългЪрски

Ни съ уплаквам. Има дзверове,
пък моята по на чувек дукарва.
Ама да земи да ми дунисе
тос гоблен - Мона Лиза - да ма радвал?!
Дън мислите дунеси гу ушит -
напротив - чака ас да гу дукосна.
Било дубре за нерви, за артрит,
за ишиас и за мира във Босна.
На болести съм свикнала, ма на -
мира във Босна малку ма разчуства,
ма не чак толкус, чи да уткача
да фана туй будливуту изкуство.
Виж кво - й викам - водих съ пует,
и на сина ти кът такваз пристанах.
Сига плита, прискачам даже плет,
ма Мона Лиза няма да пудхвана.
Ни е за мен, ни съм такъв чувек.
Дай лози декар - ши гу изкупая,
ма гоблена ши гу брудирам век,
а можи два-три века - ни съ знае.
Закучи съ уж кротката жина
и даже тропна с крак/що не я снимах!/:
Въпрос на чест било идна снаха
субственоръчен гоблен да си има.
На чест кът ма засегна и...успя.
Запретнах са и бод пу бод гу метнах.
Дукът и стигна кривата уста -
тя Мона Лиза можи да пуметни.
Ни знам дали й за нервите дубре,
ма скърцам с зъби и на лай избива.
Мъжъ ми съ й завил с идно пирде -
излиза да пикай и пак съ скрива.
Дицата са разбягаха навън
и съ прибират саму в краен случай.
Ина ниделя саму нямам сън -
и вечи нямам мясту неубучено.
Бинтовах си ръцети, шия с крак -
със левия, чи по ми се удава.
Ни знам ни ден, ни нош - мен се мий мрак.

Ма чест е туй и тряа са спасява.

Питрана /многустрадална/

Камелия Кондова

4806 прегледано