ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


1047 прегледано
1047 прегледано
1047 прегледано

Ти мислиш, че ще те забравя,но знай сърцето ме боли,за мен ти беше първата ми обич и последна ще си ти.Ти никога не ще узнаеш тайната на моята душа!Прости ми немога да те мразя,безумно страдам но мълча.Не мислех,че си толкоз подъл,не мислех,че обичаш друга ти!Сега разбрах ти погуби в мрака моите мечти.Едно сърце безумно се кълне,че само теб обича и вечно тебе ще зове!Недей ме гледа,че се смея смехът е само на уста аз весела съм и се смея,за да не разбереш моята тъга!И странно ти се радваш,изчезнала е лубовта предишна,друга има между нас.Една от двете е излишна може би излишната съм аз.Това за теб е безразлично,не ще се върне близоста предишна,макар че още те обичам аз.Ела и нежно прегърни ме!С безброй целувки обсипиме!Недей гледа очите как плачат не слушай как сърцето ми тупти и след това върви щом искаш,щастлив с нея ти бъди и едничка дума ще отроня само:ДАНО С ТАКАВА ОБИЧ ТЯ ДА ТЕ ДАРИ аз ще си отида няма да ти преча,безмълвни думи няма да мълвя!За теб ще бъда чужда и далечна,но сега не мисля за това.Ще те срещна с твоето момиче и без умраза ще те поздравя,какво от туй че много те обичам,нима аз нямам право на това!...

1046 прегледано
1043 прегледано

Мая Анджелоу
Една жена би трябвало да има
на разположение достатъчно пари,
с които да може да наеме жилище за себе си,
дори и никога да не й се налага да живее сама.

Една жена би трябвало да има
поне една перфектна дреха,
която да облече, ако шефът й
или мъжът на мечтите й поиска да я види след час.

Една жена би трябвало да има
младост, която да помни с удоволствие.

Една жена би трябвало да има
минало, което е достатъчно пикантно,
че да си заслужава да бъде разказвано.

Една жена би трябвало да има
комплект отвертки, безжична бормашина и черен дантелен сутиен.

Една жена би трябвало да има
една приятелка, която винаги я разсмива, и една, която й позволява да си поплаче.

Една жена би трябвало да има
поне една хубава мебел, която е купила чисто нова
и не я е наследила от някого.

Една жена би трябвало да има
комплект от осем чинии,
кристални чаши за вино
и рецепта за страхотно ястие,
което да накара гостите й да се почувстват специални.

Една жена би трябвало да има
чувство за контрол върху собствената си съдба.

Една жена би трябвало да знае
как да се влюбва,
без да загуби себе си.

Една жена би трябвало да знае
как да напусне работа,
да се противопостави на приятел
или да прекрати връзка,
без да унищожи приятелството,
съществувало преди това.

Една жена би трябвало да знае
кога да опитва с всички сили
и кога просто да се откаже.

Една жена би трябвало да знае
че не може да промени
дължината на бедрата си,
широчината на ханша си
или характерите на родителите си.

Една жена би трябвало да знае
че детството й може да не е било перфектно,
но вече е свършило.

Една жена би трябвало да знае
какво не би искала да направи
и какво би направила
заради една любов.

Една жена би трябвало да знае
как да живее сама,
дори да не й харесва...

Една жена би трябвало да знае
на кого може да вярва,
на кого - не;
и защо не бива да приема
нищо твърде присърце.

Една жена би трябвало да знае
къде да потърси подкрепа,
когато душата й е наранена...

Една жена би трябвало да знае
какво може и какво не би могла да свърши
за един ден, за месец...или за една година..

1042 прегледано

Двама пациенти, сериозно болни, лежали в една и съща стая. На единия било позволено да сяда в леглото си за по час всеки следобед, за да се оттича секретът от дробовете му. Леглото му било до единствения прозорец на стаята. Другият трябвало да лежи по гръб, без да става. Двамата си говорели с часове. За техните жени и семейства, за домовете и работата им, за казармата и за отпуските…

Този край прозореца убивал прекарания в седнало положение час, като разказвал на другия какви неща се виждат отвън. И другият започнал да живее с тези описания, когато за час всеки ден светът му бил изпъстрян и огряван от богатството на външния свят.

Прозорецът гледал към парк с красиво езерце. Патета и лебеди си играели във водата, а децата пускали в него саморъчно направени лодчици. Влюбени двойки се разхождали, хванати подръка, сред пъстрите цветя, а на хоризонта, на фона на небето, се очертавали покривите на сгради. Мъжът до прозореца описвал всичко това в най-дребни, богати детайли - и другият затварял очите си, и си представял живата, красива гледка.

Един топъл следобед мъжът край прозореца описал парад, който минавал отвънка. Другият не можел да чуе оркестъра - но сякаш го виждал, вътре в ума си, съживен от описанието на човека край прозореца.

Минавали дни и седмици. Една сутрин, когато сестрата пристигнала, открила, че човекът край прозореца е починал тази нощ в съня си. Натъжила се и повикала санитарите да отнесат тялото.

Другият мъж едва дочакал подходящ момент и помолил да го преместят до прозореца. Сестрата с удоволствие го направила, настанила го удобно, и си излязла. Бавно, сред силни болки, той внимателно се надигнал на лакът, за да може да види за пръв път със собствените си очи чудесния свят отвън. И погледът му срещнал… голата стена на отсрещна сграда.

Човекът попитал сестрата какво може да е накарало починалия му съсед по стая да разказва, че през този прозорец се виждат толкова прекрасни неща. Сестрата му отговорила, че човекът е бил сляп, и не е виждал стената отсреща:

- Може би просто е искал да ви окуражи…

Епилог: Огромно щастие е да правиш другите щастливи, независимо от страданието си. Споделената тъга е половин тъга, но споделената радост е двойна радост. Искаш ли да се почувстваш богат, просто преброй всичко, което имаш, и което не може да се купи с пари. Всеки ден е неописуемо богатство - и често го разбираме прекалено късно.

1041 прегледано
1041 прегледано

На вече порасналия ми син
Ръцете ми заети бяха през деня
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
За теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
Ти дотърча с рисунка и със весел смях,
И каза: „Мамо, Виж каква шега?"
Аз рекох „Синко, чакай малко, не сега"
Внимавам хубаво да те завивам,
Молитвата като си кажеш, и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася ...
А трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж –
Момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
И не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
Игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта –
Това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
Ония нещица, които искаше ти с: „Мамо, моля!"

1041 прегледано
1041 прегледано