ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


Закони за работата

1. Закон на Слаус: Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.
2. Закон на Франко за работното място: Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.
3. Бюрократичен принцип на Ларсън: Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.
4. Първи капан на гения: Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.
5. Закон на Пъркин: Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.
6. Закон на Рафъл за бизнеса: Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.
7. Закон на Лемпнър за заетостта: Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.
8. Максима на офиса: Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.
9. Закон на Ото: Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.
10. Закон на Клайд: Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.
11. Правило на Хари: Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.

993 прегледано
993 прегледано
992 прегледано
992 прегледано
992 прегледано

Човек колкото и добре да живее, не се наживява.

Толкова много видях, а толкова много остава.

Още ми се пътува, въпреки че пътувах.

Още ми се лудува, въпреки че лудувах.

Още ми се дава, въпреки че много дадох.

Даже още ми се страда, въпреки че страдах.

Сега наближавам четирийсет, но като мен мислят и старите.

Хем ми казват: " Колко много имаш да видиш!"

Хем надничат през дуварите на годините и на болежките.

Оттам душите им крещят “Дай ни, боже, още път!

Не ни достигат даже грешките, въпреки че грешихме.

Не ни достига любовта, въпреки че любихме."

Приемам, все някога ще дойде денят – мъртво тяло, вечна душа.

Но отказвам да приема – живо тяло с мъртва душа.

Още ми се пътува, въпреки че пътувах.

Още ми се лудува, въпреки че лудувах.

Още ми се дава, въпреки че много дадох.

Даже още ми се страда, въпреки че страдах.

Човек колкото и добре да живее, не се наживява.

Толкова много видях, а толкова много остава.



Мадлен Алгафари

989 прегледано
989 прегледано
989 прегледано

Веднъж изгубиш ли нечие доверие - повече не можеш да го върнеш...

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...

Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа. Нямало как, дъргът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя девойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! - рекла Любовта и тръгнала...

- Е, щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения - казало след малко Приятелството на Доверието. - Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...

989 прегледано
989 прегледано