ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


914 прегледано

Днес навършвам 33 години..."Христовата възраст" както казват... За това време научих, че е много важно да живееш така, че да не съжаляваш за миналото... Научих, че е важно да се радваш и да си благодарен, за това което имаш... Научих, че трябва да обичаш хората и да ги приемаш такива, каквито са... Научих, че ако можеш да простиш на себе си, ще можеш да простиш и на другите... Научих, че е важно д...а обичаш и уважаваш, не само тези, които ти отвръщат със същото, но и тези които не те харесват или не те обичат, защото така можеш да се замислиш, да се вгледаш в себе си и да откриеш, че можеш да бъдеш и по-добър човек... Научих, че трябва да вярваш и да не спираш да се бориш, за това което искаш, защото само така можеш да го постигнеш...Научих, че във всичко можеш да откриваш нещо, което да те накара да се усмихнеш... Научих, че ако можеш да се радваш на малкото си щастлив... Научих, че трябва да обичаш ... не само всичко и всеки, но и себе си! Благодарна съм, че научих всичко това...Знам,че имам да уча още много....

Ирина Андонова

912 прегледано
911 прегледано
910 прегледано

Човек колкото и добре да живее, не се наживява.

Толкова много видях, а толкова много остава.

Още ми се пътува, въпреки че пътувах.

Още ми се лудува, въпреки че лудувах.

Още ми се дава, въпреки че много дадох.

Даже още ми се страда, въпреки че страдах.

Сега наближавам четирийсет, но като мен мислят и старите.

Хем ми казват: " Колко много имаш да видиш!"

Хем надничат през дуварите на годините и на болежките.

Оттам душите им крещят “Дай ни, боже, още път!

Не ни достигат даже грешките, въпреки че грешихме.

Не ни достига любовта, въпреки че любихме."

Приемам, все някога ще дойде денят – мъртво тяло, вечна душа.

Но отказвам да приема – живо тяло с мъртва душа.

Още ми се пътува, въпреки че пътувах.

Още ми се лудува, въпреки че лудувах.

Още ми се дава, въпреки че много дадох.

Даже още ми се страда, въпреки че страдах.

Човек колкото и добре да живее, не се наживява.

Толкова много видях, а толкова много остава.



Мадлен Алгафари

909 прегледано
909 прегледано

КАК ДА ОСТАНЕМ МЛАДИ

1. Изхвърлете несъществените неща. Това включва годините, теглото и височината. Оставете докторите да се безпокоят за тях. Затова им плащате.

2. Поддържайте връзки само с весели приятели. Сърдитковците ви събарят. (Помнете това, ако Вие сте от тези сърдитковци.)

3. Не спирайте да се учите:

* Научете повече за компютрите, занаятите, градинарството или за каквотo

Ви дойде на ума. Никога не оставяйте мозъка да бездейства.

* “Незаетият ум е работилницата на дявола.” А името на дявола е

Алцхаймер!

4. Радвайте се на простите неща.

5. Смейте се често, дълго и високо. Смейте се докато се задъхате. И ако имате приятел, който ви кара да се смеете, прекарвайте повече и още повече време с него\нея.

6. Случват се и тъжни неща: Преживейте ги, потъгувайте и продължете нататък. Единственият човек, който е с нас през целия ни живот, сме ние самите. ЖИВЕЙТЕ докато сте живи.

7. Заобиколете себе си с това, което обичате. Няма значение какво е то – семейство, домашни любимци, спомени, музика, растения, хоби – каквото и да е. Вашият дом е вашето убежище.

8. Ценете здравето си:

* Ако е добро, запазете го.

* Ако е нестабилно, подобрете го.

* Ако е извън възможностите ви да го подобрите, потърсете помощ.

9. Не предприемайте “пътувания” към вината. Разходете се до алеята в парка, дори до съседния окръг, до чужда страна, но НЕ до там, където е вината.

10. При всяка възможност казвайте на хората как Ви харесва, че ги обичате.

907 прегледано

Веднъж изгубиш ли нечие доверие - повече не можеш да го върнеш...

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...

Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа. Нямало как, дъргът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя девойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! - рекла Любовта и тръгнала...

- Е, щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения - казало след малко Приятелството на Доверието. - Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...

907 прегледано
906 прегледано
905 прегледано