ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


Из "Най-великият търговец на света"
Ог Мандино

Ще посрещна днешния ден с ЛЮБОВ в сърцето си!

Ще обичам слънцето,
защото стопля костите ми,
но и дъжда ще обичам,
защото пречиства духа ми.
Ще обичам светлината,
защото ми показва пътя,
но и тъмнината ще обичам,
защото ми разкрива звездите.
Ще приветствам щастието,
защото обогатява сърцето ми,
но и тъгата ще понасям с търпение,
защото отваря душата ми.
Ще приемам наградите,
защото ми се полагат,
но и препятствията ще посрещам смело,
защото са моето предизвикателство.

Ще посрещна днешния ден с ЛЮБОВ в сърцето си!

Ще обичам най-различни хора,
защото всеки има качества за възхищение,
дори и да са скрити.

С любов ще разкъсам
изградената около сърцата им преграда
от подозрение и омраза
и на нейно място ще построя мостове,
за да може ЛЮБОВТА ми
да влезе в душите им!

Ще обичам амбициозните,
защото могат да ме въодушевяват!
Ще обичам неудачниците,
защото мога да се уча от тях.
Ще обичам кралете,
защото са над човешките същества,
ще обичам смирените,
защото са божествени.
Ще обичам богатите,
защото са самотни,
ще обичам бедните,
защото са толкова много.
Ще обичам младите,
за вярата, която имат,
ще обичам старите,
за мъдростта, която споделят.
Ще обичам красивите,
заради тъгата в очите им,
ще обичам грозните,
заради мира в душите им.

Ще посрещна днешния ден с ЛЮБОВ в сърцето си!!!

1021 прегледано

Човек колкото и добре да живее, не се наживява.

Толкова много видях, а толкова много остава.

Още ми се пътува, въпреки че пътувах.

Още ми се лудува, въпреки че лудувах.

Още ми се дава, въпреки че много дадох.

Даже още ми се страда, въпреки че страдах.

Сега наближавам четирийсет, но като мен мислят и старите.

Хем ми казват: " Колко много имаш да видиш!"

Хем надничат през дуварите на годините и на болежките.

Оттам душите им крещят “Дай ни, боже, още път!

Не ни достигат даже грешките, въпреки че грешихме.

Не ни достига любовта, въпреки че любихме."

Приемам, все някога ще дойде денят – мъртво тяло, вечна душа.

Но отказвам да приема – живо тяло с мъртва душа.

Още ми се пътува, въпреки че пътувах.

Още ми се лудува, въпреки че лудувах.

Още ми се дава, въпреки че много дадох.

Даже още ми се страда, въпреки че страдах.

Човек колкото и добре да живее, не се наживява.

Толкова много видях, а толкова много остава.



Мадлен Алгафари

1021 прегледано

Мая Анджелоу
Една жена би трябвало да има
на разположение достатъчно пари,
с които да може да наеме жилище за себе си,
дори и никога да не й се налага да живее сама.

Една жена би трябвало да има
поне една перфектна дреха,
която да облече, ако шефът й
или мъжът на мечтите й поиска да я види след час.

Една жена би трябвало да има
младост, която да помни с удоволствие.

Една жена би трябвало да има
минало, което е достатъчно пикантно,
че да си заслужава да бъде разказвано.

Една жена би трябвало да има
комплект отвертки, безжична бормашина и черен дантелен сутиен.

Една жена би трябвало да има
една приятелка, която винаги я разсмива, и една, която й позволява да си поплаче.

Една жена би трябвало да има
поне една хубава мебел, която е купила чисто нова
и не я е наследила от някого.

Една жена би трябвало да има
комплект от осем чинии,
кристални чаши за вино
и рецепта за страхотно ястие,
което да накара гостите й да се почувстват специални.

Една жена би трябвало да има
чувство за контрол върху собствената си съдба.

Една жена би трябвало да знае
как да се влюбва,
без да загуби себе си.

Една жена би трябвало да знае
как да напусне работа,
да се противопостави на приятел
или да прекрати връзка,
без да унищожи приятелството,
съществувало преди това.

Една жена би трябвало да знае
кога да опитва с всички сили
и кога просто да се откаже.

Една жена би трябвало да знае
че не може да промени
дължината на бедрата си,
широчината на ханша си
или характерите на родителите си.

Една жена би трябвало да знае
че детството й може да не е било перфектно,
но вече е свършило.

Една жена би трябвало да знае
какво не би искала да направи
и какво би направила
заради една любов.

Една жена би трябвало да знае
как да живее сама,
дори да не й харесва...

Една жена би трябвало да знае
на кого може да вярва,
на кого - не;
и защо не бива да приема
нищо твърде присърце.

Една жена би трябвало да знае
къде да потърси подкрепа,
когато душата й е наранена...

Една жена би трябвало да знае
какво може и какво не би могла да свърши
за един ден, за месец...или за една година..

1020 прегледано
1020 прегледано

Веднъж изгубиш ли нечие доверие - повече не можеш да го върнеш...

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...

Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа. Нямало как, дъргът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя девойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! - рекла Любовта и тръгнала...

- Е, щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения - казало след малко Приятелството на Доверието. - Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...

1020 прегледано
1019 прегледано
1019 прегледано
1018 прегледано
1018 прегледано
1018 прегледано