ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


1203 прегледано
1201 прегледано

На вече порасналия ми син
Ръцете ми заети бяха през деня
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
За теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
Ти дотърча с рисунка и със весел смях,
И каза: „Мамо, Виж каква шега?"
Аз рекох „Синко, чакай малко, не сега"
Внимавам хубаво да те завивам,
Молитвата като си кажеш, и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася ...
А трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж –
Момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
И не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
Игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта –
Това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
Ония нещица, които искаше ти с: „Мамо, моля!"

1200 прегледано
1200 прегледано
1199 прегледано
1195 прегледано
1191 прегледано