ВЛЕЗ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО


1325 прегледано

Докато те гледам как спиш...
Скъпо мое дете, промъкнах се в стаята ти, за да поседя при теб докато спиш, да погледам как гърдите ти се повдигат и спускат. Очите ти са затворени кротко, а меките ти руси къдрици обрамчват ангелското ти личице. Само преди няколко секунди, докато се занимавах с разни сметки и документи в моята стая, ме връхлетя непреодолима тъга при спомена за събитията от деня. Не можех повече да се съсредоточа върху работата си и затова дойдох да ти поговоря, докато спиш.
Сутринта бях много рязка, защото се мотаеше и обличаше бавно, казах ти да престанеш да се туткаш. Скарах ти се, че не си сложил на място купона си за обяд, а на закуска ти хвърлих за десерт неодобрителен поглед, защото разсипа храна по ризата си.
- Пак ли? - въздъхнах аз и поклатих глава.
А ти ми се усмихна глупаво и рече:
- Довиждане, мамо!
Следобеда аз говорех по телефона, докато ти си играеше в твоята стая, пееше с глас и си ръкомахаше, а всичките ти играчки бяха подредени в бодри редици на леглото. Махнах ти раздразнено с ръка да пазиш тишина и да престанеш да вдигаш толкова шум и продължих още цял час да говоря по телефона.
- Веднага върви да си учиш уроците – изкомандвах по-късно като фелдфебел. И престани да си губиш времето.
- Добре, мамо - смирено рече ти и веднага седна на бюрото с молив в ръка.
Оттам нататък в стаята ти беше тихо. Вечерта, докато работех на бюрото, ти се приближи неуверено.
- Мамо, ще четем ли приказка довечера? – запита ти с искрица надежда в гласа.
- Не, тази вечер не - рязко отвърнах аз, - стаята ти на нищо не прилича! Колко пъти трябва да ти напомням?
Ти се изниза набързо с наведена глава, а по-късно надникна иззад рамката на вратата.
- Какво има пък сега? - попитах с раздразнение.
Ти не каза нищо, само изтича при мен, метна ръце около шията ми и ме целуна по бузата,
- Лека нощ, мамо, обичам те - каза ти и ме стисна здраво. И след това си отиде, също така бързо както се появи.
Аз останах дълго време да седя с поглед, вперен в бюрото, и чувствах, че ме залива вълна от срам. В кой момент бях изтървала нишката на деня, питах се аз, и на каква цена? Ти не беше направил нищо, за да ми развалиш настроението. Ти си беше просто дете, което расте и се учи. Днес аз се изгубих в света на възрастните, изпълнен с изисквания и отговорности и за теб не ми останаха никакви сили и енергия. Днес ти беше мой учител с порива си да изтичаш и да ме целунеш за лека нощ, дори след трудния ден, през които трябваше внимателно да ходиш на пръсти около мен, за да не си навлечеш гнева ми.
Сега, като те гледам да спиш дълбоко, иска ми се денят да започне отново. Утре ще се държа със същото разбиране, каквото ти ми показа днес, за да бъда истинска майка - която да те посрещне сутринта с топла усмивка, с насърчителна дума след училище, с интересна приказка на заспиване. Ще се смея с теб, когато се смееш и ще плача, когато ти плачеш. Ще внимавам да не забравям, че си дете, а не възрастен и ще се радвам на ролята си на майка. Твоят несломим дух ме трогна днес и затова идвам при теб в този късен час, за да ти благодаря, дете мое, учителю и приятелю мой, за подарената обич.
Даян Лумьнс

1322 прегледано
1319 прегледано
1318 прегледано
1316 прегледано
1316 прегледано

Писмото от сляпата майка

Майка му беше полусляпа. Ненавиждаше я! Създаваше му толкова много затруднения и неприятности...

За да изхранва семейството, тя работеше като готвачка в училищния стол. Когато беше в началното училище, съучениците му започна да му се подиграват:
- Хей, твоята майка има само едно око!
Идеше му да потъне в земята от срам!

Още същия ден й каза:
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!

След години, той се възползва от възможността да замине в Сингапур да следва. След това се ожени. Построи си собствен дом. Родиха му се деца. Беше щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имаше.

И тогава майка му дойде да го посети у дома. Не бяха се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, те започнаха да й се присмиват. А той й се развика:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка му съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.
Един ден , воден от чисто любопитство, отиде до родната си къща. Съседите му казаха, че майка му е починала. Не пророни дори една сълза... Предадоха му писмо, оставено от нея за него, което тя е искала да получи:



"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...”

1314 прегледано
1311 прегледано

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета.
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с: "Мамо,моля!"

1310 прегледано
1308 прегледано